Сери стана и огледа покровителствено дъщеря си.
— Добре ли… всичко ли е… Това оток ли е?
— Добре съм — отвърна Аний. — Казах на Рек, че според мен съм си счупила китката по време на тренировките и няма да е зле да я прегледат. Един ранен телохранител не може да се справи добре с работата си.
— Какво ти е дал да охраняваш?
Тя се усмихна.
— Любовницата му. Тя, изглежда, си мисли, че «телохранител» означава «прислужник» и аз доста се забавлявам, докато се опитвам да я убедя в обратното.
Сери отново седна.
— Така. Какви новини ни носиш?
Аний огледа стаята и престорено се нацупи.
— Нима компанията ми не е достатъчна? Не ти ли липсвам?
— Нямаше да рискуваш да се срещаш с нас, ако нямаше някакви новини.
Тя завъртя очи и въздъхна.
— Можеше поне да се престориш че ти липсвам. — Тя скръсти ръце. — Добре, оказва
се, че наистина имам новини. Знам със сигурност, че Джеми дава на Рек задачи, с които прави услуга на Скелин.
— Джеми е Крадец — промърмори Сония на Дориен.
— Кое животно се нарича «джеми»? — попита я той шепнешком.
— Крадците вече не си избират животински псевдоними.
— Аха.
— Колко често? — попита Сери дъщеря си.
— Много. — Очите на Аний проблеснаха. — След няколко седмици има доставка на роет. Бих могла да се опитам да разбера къде. Но не знам дали Скелин ще бъде там.
— Но хората му ще бъдат, нали? — попита Дориен.
Аний кимна.
Магьосникът погледна към Сония и очите му проблеснаха от възбуда.
— Значи ще ги хванем, ти ще им прочетеш съзнанията и ще разберем къде е Скелин. — Той се намръщи. — Чакай… това означава, че ще нарушиш закона за черните магьосници, нали?
Тя поклати глава.
— Оусън разреши на мен и Калън да разчитаме съзнания, ако се наложи. Но истинският проблем е дали хората на Скелин знаят къде се намира той? Може да се окаже, че ще разкрием Аний за нищо.
— Хм — рече Сери и погледна към дъщеря си. — Макар да предпочитам да си те върна, по-добре да изчакаме, докато научим за някоя среща, на която Скелин със сигурност ще се появи.
Аний сви рамене.
— Ще се ослушвам. Не може да не се появи нещо подходящо.
Те продължиха да обсъждат стратегиите и начините за свръзка, докато на вратата не се почука.
Силия докладва, че някои са забелязали доста продължителната консултация. Аний се сбогува с баща си и излезе. Сери също тръгна към вратата, но въздъхна и се обърна към Сония.
— Някакви новини от Лоркин?
Тя потрепна, изпълнена с тревога, и поклати глава.
Но Денил съобщи, че Изменниците може би ще се съгласят да си разменяме
съобщения, затова аз му пратих едно за всеки случай.
— Все е нещо — каза той, усмихвайки се измъчено.
Тя кимна.
— Ще разведа Дориен наоколо. Радвам се, че те видях, Сери. Грижи се за себе си.
— Ти също — отвърна той.
След като двамата с Дориен излязоха от стаята, Силия се вмъкна вътре, за да изведе тайно Сери от болницата. Сония поведе Дориен по коридора към склада.
— Това беше един много притеснен мъж — каза той, оглеждайки се дали са сами.
— Да — съгласи се Сония.
— Като се замисля за дъщерите си, не знам дали бих могъл да изпратя, която и да е от тях да шпионира за мен.
— Да, но не може да се каже, че той я е изпратил. Тя сама го направи. Аний е една много решителна млада жена.
Дориен я погледна замислено.
— Тя е израснала в някой от бедните квартали на града, нали? И сигурно не ѝ е било лесно, като дъщеря на Крадец.
— Момичето не отрасна под негова защита. Когато майка ѝ го напусна, тя взе Аний със себе си. Тя беше горда жена и не прие помощта му дори когато бяха в особено окаяно положение. Аний порасна бързо, но поради съвсем различни причини.
— И все пак, когато си изгубил жена и деца, а после виждаш как дъщеря ти се излага на опасност… — Той поклати глава.
— Затова трябва да сме много внимателни. Трябва да сме сигурни, че когато открием Скелин, в никакъв случай няма да изложим Сери и Аний на опасност.
Дориен кимна утвърдително. «Добре — помисли си Сония. — Бях започнала да си мисля, че умира от нетърпение да се докаже и е готов да се вкопчи в първата появила се възможност. Сега ще обмисли рисковете, преди да действа».
Тя се надяваше, че с помощта на Аний скоро ще се появи по-добра възможност — и то не само защото трябваше да заловят Скелин. Сери изглеждаше така, сякаш не бе спал от месец.
Глава 15
Неканена компания
Сачака търгуваше предимно със земите на север и на изток, отвъд морето Адюна, и това особено силно си личеше на доковете. Денил се впечатли както от размерите на екзотичните кораби, закотвени там, така и от броя им. Мачтите се полюляваха като огромна безлистна гора, която покриваше широкия залив на Ар вие.