— Добър вечер, лейди Лилия — каза той и постави подноса на масата. — Храната ви. Освен това ви нося нещо, което ви обещах.
Той измъкна изпод мишницата си два твърди квадратни предмета. Сърцето ѝ подскочи, когато видя какво е това. Книги!
Лилия изтича до него. Младият мъж се усмихна, когато тя ги грабна от ръцете му.
— Взех ги от библиотеката на Стражата — каза ѝ той. — Може да не са толкова интересни като книгите за магията, но в тях има доста вълнуващи истории.
Тя прочете заглавията и леко оклюма. На корицата на едната с малки букви бе отпечатано «Битките на винската флота преди Алианса» а на другата, в сложно украсена рамка пишеше «Стратегии за ефективен контрол на тълпата по време на процесии и събития». Тя погледна към Уелър, видя, че той се взира очаквателно в нея, и въздъхна с надеждата, че разочарованието ѝ не е било толкова очевадно.
— Благодаря ти — отвърна тя.
— Само това ми е във възможностите да намеря — обясни той. — Докато не дойде почивният ми ден.
— Това е повече, отколкото очаквах — каза му тя, навеждайки поглед.
— Ами… от нас се очаква да ви накараме да се чувствате удобно. — Той сви рамене. — Ако ви харесат, мога да ви донеса още. Или може би… жена ми харесва романтични приключения. Не знам дали са ви по вкуса, но съм сигурен, че ще ми позволи да ви ги донеса.
Лилия се усмихна.
— Ще ги пробвам. Ако тя смята, че наистина са добри.
Уелър се ухили.
— Много ги харесва. — Той леко се изпъна. — Така. По-добре яжте, преди да е изстинало.
Младият мъж се поклони непохватно и излезе.
Тъй като нямаше да обиди никого, ако чете по време на вечеря, Лилия прегледа първата книга, докато ядеше. Въведението беше дълго и суховато, а първата глава не беше много по-добра. Тя не беше сигурна дали трябва да остане впечатлена, че Уелър е прочел и е харесал една толкова сложна книга. Не всички мъже, които биваха приемани в Стражата, можеха да четат, а онези, които можеха да си позволят образованието, но накрая се озоваваха в Стражата, обикновено не бяха достатъчно умни за някоя по-високоплатена работа.
«Може би Уелър е изключение. Може би му харесва в Стражата. — Тя замислено сви устни. — Но как така накрая се е принизил до пазач в затвор»?
Тя трябваше да открие отговора на тази загадка. А може би тук нямаше нищо загадъчно; може би просто затварянето ѝ в този ограничен свят правеше всички неща да изглеждат по-интересни.
Когато приключи с храната, тя взе книгите и се запъти към прозореца, но когато мина покрай страничната врата, чу три бързи почуквания.
Лилия замръзна, после се обърна и погледна към вратата. Сърцето ѝ удари четири… пет пъти и почукванията се чуха отново.
«Това не е нормално. И най-тихият звук отвън ме кара да подскачам» Тя се приближи до вратата, наведе се и долепи ухо до нея.
— Не позволявай онова, което казва за жена си, да те заблуди. Той те харесва.
Лилия отскочи назад и се втренчи във вратата. Почувства прилив на гняв и отново се приближи до нея.
— Смяташ, че лъже? Че няма жена?
От съседната стая се дочу тих шум, приглушен от вратата. Вероятно смях.
— Може и да няма. А може би я споменава, за да те накара да му се довериш.
— Сигурно ми каза за нея, за да не си правя погрешни изводи.
— За какво?
— За това, че ми прави услуги. Че се държи мило.
— Може би. Но внимавай. Ако започне да ти обяснява колко е самотен, не се изненадвай, ако ти поиска нещо в замяна на услугите.
Лилия се отдръпна леко от вратата. Какво можеше да спечели тази жена, ако Лилия започне да не се доверява на Уелър?
— Защо ми казваш всичко това?
— Просто се опитвам да помогна. Ти си млада. Досега не си била в затвор. Искаш да се чувстваш в безопасност, но не бива да позволяваш на това чувство да те заслепява за опасностите на положението, в което се намираш.
Лилия се замисли над думите ѝ. Макар да я караха да чувства безпокойство, в тях имаше смисъл. «И без това вече се чувствам удобно тук, а са минали само два дни!»
— Казвам се Лорандра — разнесе се гласът.
Лилия се наведе напред и облегна главата си на вратата.
— А аз — Лилия.
— Тук съм, защото чуждоземните магьосници трябва да се присъединят към Гилдията и да не използват магия — каза Лорандра. — Не виждам защо трябва да влизам в нея, ако не искам.
Макар Лилия да знаеше защо жената е затворена тук, внезапно това ѝ се стори
нечестно. «Защо чуждоземните магьосници трябва да се присъединяват към Гилдията?» Може би ако на тази жена не ѝ се е налагало да избира между Гилдията и укриването, тя нямаше да се забърка с Крадците.
— А _ти_ защо си тук? — попита Лорандра. — Ако нямаш нищо против да споделиш разбира се.