— Тук съм, защото научих черната магия — но ние просто се забавлявахме и аз не очаквах, че ще се получи.
Известно време жената не каза нищо.
— Това е магията, която използват облечените в черно?
— Да — Лилия се усети, че кима, макар да знаеше, че Лорандра не може да я види. — Черните магьосници Сония и Калън.
— И ти блокираха силата?
— Да.
— Ти каза, че не си очаквала да се получи. Нима си се опитвала да я научиш?
— Да. В Университета ни казват, че черната магия не може да се научи от книга, а само от черен магьосник, затова смятах, че онова, което правя, е безопасно.
— Значи са грешали. На мен това не ми звучи много правилно.
— Опитът да се научи черната магия също е забранен.
— Аха. Тогава ти защо опита?
Лилия изгледа замислено вратата. Сигурно не биваше да разговаря с тази жена. Но с кой друг би могла? И стига да не обясняваше как е научила черната магия — и запазеше скрит копнежа по Наки — тя нямаше да разкаже нищо опасно на Лорандра. Не че жената можеше да използва или разкрие на някого информацията, получена от Лилия.
Момичето си пое дълбоко дъх и започна да разказва.
Лоркин не бе съвсем сигурен защо просто не си беше тръгнал от лечебницата и не се бе прибрал да си легне или не беше пренебрегнал заповедта на Калия да дойде рано. Тя го задържаше до много късно и през последните две нощи той бе спал по-малко от четири часа.
Тя несъмнено го наказваше заради това, че бе успял да излекува момичето с магия, без да породи неприязън сред Изменниците към себе си, а към нея. Освен това тя сигурно се опитваше да му попречи да посети и изцели младия мъж, който беше болен от ледена треска.
Но тя не можеше да го държи на работа цялата нощ и накрая се наложи да го пусне. Той
не се изненада, когато отново бе пресрещнат по пътя към мъжките отделения и бе отведен да види болния младеж. Лоркин бе изтощен от липсата на сън и не бе успял да се възстанови от предишното изцеляване, затова едва не се строполи на земята от умора. Не му беше останала никаква енергия, за да я прогони.
«Утре няма да отида рано. Всъщност няма да имам кой знае какъв избор. Щом заспя, подозирам, че ще е нужна цяла армия, за да ме събудят».
Той зави зад ъгъла и с последни сили продължи напред. Мъжкото отделение не беше много далеч. Само още стотина крачки — или две…
Нещо кацна на бузата му. Той махна с ръка да го прогони и в същото време осъзна, че вече не вижда нищо, че във въздуха мирише на изсушени зеленчуци и че нещо пристяга раменете му.
«Чувал? Да. Чувал е». Той се опита да го измъкне през главата си, но нещо го удари по гърба и го събори на земята. Лоркин инстинктивно посегна към енергията си. «Ох, да, не ми е останала никаква». Нечии силни ръце сграбчиха неговите, извиха ги зад гърба му и той осъзна, че не може да направи нищо.
«Как са разбрали? Умишлено ли е това? Калия не ме е задържала до толкова късно само за да ме накаже, нали?»
За негова голяма изненада чувалът, който покриваше лицето му, се повдигна, макар и недостатъчно, за да види нещо повече от пода и два чифта крака. Той си пое дълбоко въздух. Но това беше грешка. Нещо бе притиснато към устата и носа му и познатата миризма изпълни ноздрите му. Макар да се закашля и да затаи дъх, достатъчно количество от опиата вече беше влязло в тялото му. Той изпъшка и започна да изпада в безсъзнание.
Последното нещо, което чу, бе нисък, дрезгав глас, изпълнен с отвращение и задоволство.
— Стана твърде лесно — каза гласът. — Вдигнете го и вървете след мен.
Част втора
Глава 16
Страхове и грижи
Когато каретата напусна Гилдията, Сония погледна към Ротан и забеляза замисленото изражение на лицето му.
— Какво има? — попита тя.
— Само допреди няколко месеца ти трябваше да искаш позволение, за да посетиш Дориен и семейството му — каза възрастният магьосник. — Сега никой не го прави на въпрос. Колко бързо се променят нещата.
Сония се усмихна мрачно.
— Да. Но също толкова бързо могат да се върнат към предишното си състояние. Нужен е само един нещастен инцидент и отивам да правя компания на Лилия.
Ротан изглеждаше засегнат.
— Тя умишлено се е опитала да научи черната магия.
— Така е. И се чудя дали е щяла да го направи, ако не е била замаяна от роета.
— Какво имаш предвид?
— Казват, че от него хората стават нехайни. Което е доста изкушаващо, ако имаш някакви тревоги, които искаш да забравиш за известно време, или се нуждаеш от малко лъжлив кураж, но освен това роетът премахва всички притеснения за последствията от действията ти — и като че ли го прави много по-ефективно от алкохола.