— Смяташ ли, че и други могат да направят същата грешка като нея?
— Само ако докато са под влиянието на роета, се натъкнат на някоя книга, която съдържа инструкции за овладяването на черната магия. Което зависи от това дали има и други такива книги. — Сония въздъхна. — Лорд Лейдън е нарушил закона, като не я е предал на Гилдията.
— Трябва ли да започнем да претърсваме частните библиотеки?
— Едва ли ще намерим нещо. Собствениците им ще скрият всичко подозрително веднага, щом се разчуе, че ще има претърсване, освен ако не знаят какво имат в библиотеката си.
Ротан кимна.
— Ще са необходими години да се прегледат щателно най-големите библиотеки — додаде той. — Имаме ли някакъв успех в издирването на убиеца на Лейдън?
Тя поклати глава.
— Очевидно още някой е научил черната магия. Или е това, или е бил Калън, а хората, които твърдят, че са го видели онази нощ лъжат. Изненадана съм, че Оусън не ни е накарал все още да разчетем съзнанията си. — Каретата спря. Сония отвори вратата и изскочи навън, след което се обърна, за да изчака Ротан.
— Чух, че има достатъчно свидетели, които да докажат, че и двамата сте били на друго място, докато е било извършвано убийството, така че не е нужно разчитане на съзнанието.
Тя го погледна с изненада.
— Колко мило от негова страна, че ми го каза. Разчитането на моето или на калъновото съзнание не е нещо, което очаквам с нетърпение.
— Сигурен съм, че ще ти го каже, ако попиташ Ще влизаме ли?
Тя се обърна към вратата на сградата. Гилдията я беше наела, за да се справи с недостига на стаи за магьосниците. Когато Дориен идваше сам, той отсядаше при баща си, но стаите на Ротан не бяха достатъчни за още двама възрастни с две поотрасли момичета.
Отвън сградата изглеждаше като самотен, макар и голям, семеен дом. Сония отиде до вратата и почука. Отвори ѝ мъж с униформата на гилдийски прислужник. Той ги поздрави, отстъпи встрани и се поклони, докато те влизаха във фоайето. То представляваше богато украсена стая, със стълбище, водещо до втория етаж. Някога сградата бе дом на едно от богатите семейства на Домовете, но сега бе разделена на четири части, които осигуряваха подслон на четирима магьосници и семействата им. Първоначално идеята за разделянето на голямата къща бе отхвърлена, защото се смяташе, че магьосниците са твърде горди, за да делят сградата с други. Но по-късно тя придоби популярност сред младите магьосници със семейства от нисшите съсловия, които веднага забелязаха, че къщата осигурява много по-голямо пространство за децата им от стаите в жилищните помещения на магьосниците.
Слугата ги поведе по стълбите към голяма врата, която преграждаше някогашен вход към коридор. Той почука и когато Дориен отвори, мъжът се поклони и ги представи официално.
— Благодаря ти, Ротан — каза Дориен, докато въвеждаше Сония и Ротан в голямата гостна стая. Тилия и Илара седяха в две от креслата и Сония забеляза, че момичетата бяха облечени с дрехи в градски стил. — Добре дошли в новия ни дом. Той е четири пъти по-голям от къщата ни. Алина се тревожи, че ще свикнем тук и когато се върнем, ще ни е много тясно. Ето я и нея.
Съпругата му се появи на вратата и плесна с ръце със загрижено лице. Очите ѝ се впериха в Сония, после се спуснаха към черната мания; лицето ѝ придоби студено изражение и тя се извърна настрани. Когато Дориен я подкани да се присъедини към тях, жената се усмихна нервно. Двете момичета неохотно се изправиха и се поклониха, след което отстъпиха няколко крачки назад, докато възрастните си разменяха любезности.
— Как ти се струва тук? — попита Сония Алина.
Жената погледна към Дориен.
— Трябва ми време да свикна — отвърна тихо тя. — Предпочитам да готвя сама, но Дориен ми каза да оставя всичко на прислугата.
— А те къде готвят?
— В сутерена — отвърна Алина. — Готвят за всички семейства, които живеят тук. Като
че ли тази вечер има повече слуги. Дано не е заради нас.
Дориен се усмихна.
— Лорд Бийгир също има гости — каза той и погледна към Ротан и Сония. — Елате в трапезарията.
— Трапезария, а? — Ротан се засмя и отвори уста да каже още нещо, но Дориен се намръщи, поклати глава и погледна към Алина, която се бе извърнала на другата страна. «Като че ли тя не се чувства добре в този лукс — помисли си Сония. — Дориен не иска Ротан да го подкача за това, за да не я накара да се чувства по-зле».
Всички преминаха в стая с голяма маса и осем стола. В една ниша в дъното на стаята имаше гонг с размера на чиния. Когато насядаха, Дориен го погледна, чукчето му помръдна и в стаята се разнесе приятен звън. Алина сви устни и поклати глава.