Това може би изглеждаше като екстравагантна прищявка, но звукът подсказа на прислугата, че семейството е готово за вечеря. И наистина, веднага се появиха двама прислужници, които носеха подноси, отрупани с купи и чинии с храна. Когато подредиха всичко върху масата, те пъхнаха подносите под мишниците си и попитаха какви питиета да сервират. Дориен поиска вино и вода, и мъжете бързо се отдалечиха.
Той се отказа от старомодния обичай да обслужи лично гостите си и просто ги покани да започнат. Те напълниха чиниите си и започнаха да се хранят. Алина погледна към Сония със сериозно изражение на лицето.
— Как върви вашето търсене на отстъпника? — попита тя.
— Точно сега се е превърнало в изпитание на търпението ни — отвърна Сония. — Чакаме някаква информация. Добра информация, защото не искаме да застрашим източниците ни, като действаме прибързано.
— Имате предвид шпионина, който работи за другия Крадец? Дъщерята на вашия приятел?
Сония се поколеба, но се въздържа да погледне Дориен. Той разказваше на съпругата си повече неща, отколкото би ѝ се искало. Колкото по-малко хора знаеха, че тя все още поддържа приятелски отношения със Сери, толкова по-добре, но дори и да се разчуеше, това нямаше да застраши ничий живот. Но ако бъдеше разкрита информацията, че Аний е дъщеря на Сери, определено щеше да застраши живота ѝ.
— Да — отвърна Сония. — Това е опасна задача и аз знам, че приятелят ми се тревожи много за нея.
— Щом е опасно за нея… — Алина погледна към Дориен, изпъна се леко и се обърна отново към Сония. — Опасно ли е и за нас?
Сония примигна изненадано.
— He.
— Ho никой от нас не е магьосник. — Алина посочи себе си и дъщерите си. — Ами ако хората, които преследвате, открият, че Дориен ви помага и че има семейство, което живее тук, а не на територията на Гилдията? — Гласът ѝ леко се повиши. — Какво ще им попречи да дойдат тук, докато Дориен го няма, и да ни заплашат — ако не и нещо по-лошо?
Сония се опита да прикрие изненадата си. Алина наистина се тревожеше. «А има ли причина за това?» Сценарият, който беше описала, не бе невъзможен, просто малко вероятен. Само един изключително смел и коварен убиец или похитител би влязъл в дома на магьосник, особено в сграда, обитавана от няколко магьосници. «Някой, толкова смел и коварен, колкото убиеца на семейството на Сери?» Може би, но това не беше тайното убежище на Крадец, където пазенето на тайната гарантираше, че никой няма да забележи нахлуването и да се притече на помощ.
— Мястото, където живеете, ще ви е от полза — каза Сония на Алина. — Това, че наоколо живеят и други магьосници означава, че дори Дориен да не е тук, има кого да повикаш на помощ или прислугата ще доведе някого. Един магьосник в дома е достатъчна спирачка, а тук има четирима. Което също така би затруднило външен човек да разбере дали всичките са вкъщи или не.
— Трябва да си изработиш правила, към които да се придържате — додаде Сония, когато Алина отвори уста да възрази. — Кого да пускаш в стаите си и кого не. Как да се пазиш, когато излизате в града. Какво да правиш, когато смятащ че някой те следи или се опитва да влезе в къщата. — Сония погледна към Дориен, който кимна безропотно. — Сигурна съм, че вие двамата ще се справите.
Точно както Сония се бе надявала, вниманието на Алина се прехвърли върху Дориен.
— Ще се справим. — Тя я стрелна с поглед. — Благодарим за съвета.
— Колкото по-бързо открием Скелин, толкова по-скоро ще спреш да се притесняваш за това — каза Дориен.
Ротан измърмори нещо утвърдително.
— А ако не успеем, никой няма да е в безопасност.
— Какво ще стане, ако не го намерите? — попита Илара.
Сония погледна към момичето и се усмихна одобрително.
— Той иска да спечели контрола над… — Прекъсна я почукване по вратата.
Всички продължиха да се хранят, изпълнени с мълчаливо любопитство, докато Дориен отваряше вратата. Разнесе се друг мъжки глас и после вратата отново се затвори.
Стъпките му подсказаха, че той се връща. Дориен влезе в трапезарията и погледна към Сония.
— Съобщение за теб. Оусън иска веднага да се върнеш в Гилдията. Лейди Наки е изчезнала.
След еднодневно плаване Ачати, Денил и Тайенд стигнаха до малко пристанище северно от Ар вие. Ачати беше уредил да прекарат нощта на брега, в имението на един ашаки, който отглеждаше рака. Ашаки Чакори беше изпратил карета, която да ги вземе от доковете. Миризмата на печени зърна започна да се усеща много преди да стигнат до имението.