Проблемът бе, че и в двата случая не виждаше смисъл да го отвличат по този начин.
«Най-вероятно виновниците са от хората на Калия» — реши окончателно той.
Каза си, че не биха посмели да го убият, но продължаваше да се притеснява, че може да греши. Убийството на Изменник се наказваше със смърт, ала фракцията на Калия сигурно щеше да посочи, че той не е истински Изменник. Може би някой от тях се беше съгласил да поеме вината и да се жертва, за да освободи Убежището от присъствието му.
Когато се запита какво ли искат от него, отговорът накара сърцето му да затупка по-бързо, едновременно от страх и гняв.
«Каквото и да смятат да правят с мен, те възнамеряват да разчетат съзнанието ми. И когато го направят, ще изровят всичко, което знам за лечителството».
Това го накара да се зачуди какво би направил, ако поискат това познание в замяна на живота му. Едва ли щяха да го направят, тъй като не беше необходимо да го карат да им сътрудничи, но докато основите на лечителството можеха да се усвоят при едно разчитане на съзнанието, нищо не беше в състояние да замени опита и практиката.
«Ако го направят… ще им го дам ли? Опазването на познанието по-важно ли е от опазването на живота ми?».
Понякога си мислеше, че не е. Не му харесваше да укрива от тези хора познание, което би могло да спасява животи. Не можеше да ги обвинява за това, че са използвали нечестни тактики, за да го спечелят. Но той нямаше право да вземе това решение. Познанието бе на Гилдията. Очакваше ли тя от него да умре, за да защити правото ѝ?
«Наистина ли трябва да зачета авторитета на Гилдията? Казах на Денил, че всички
трябва да се държат така, сякаш съм я напуснал. Сериозно ли говорех? Считам ли се все още за магьосник от Гилдията?»
Похитителите не му оставиха много време да размишлява върху това. Звукът на отваряща и затваряща се врата отново накара сърцето му да затупка бързо. Лоркин чу стъпки. Нещо в ритъма им събуди гнева му. Той щеше да разпознае тези бърза, отсечена походка навсякъде.
_Калия_.
— Къде беше? От часове го пазим тук — оплака се някаква жена. Едната от пазачките, които го надзираваха и източваха силата му, предположи Лоркин.
— Не можах да дойда по-скоро. Наблюдават ме — отвърна Калия.
— Естествено. Някой друг би трябвало да свърши това — посочи втората пазачка.
— Аз съм лечителката на Убежището — отвърна хитро Калия. — Моят е отговорността да осигуря на хората ни най-доброто лечение.
Двете жени не отвърнаха нищо. Стъпките се приближиха. Лоркин чу изпукването на стави. Кожата го засърбя под превръзката на очите. Нещо хладно и живо докосна челото му. Той инстинктивно се дръпна от ръката. Внезапно нещо стисна главата му и я притисна към пода. Ерубата повърхност болезнено натърти тила му. Хладното докосване отново се появи.
Той почувства нечие присъствие, което витаеше около съзнанието му. Усети как то с лекота се плъзва в ума му. Макар това да засили главоболието му, той се опита да се бори с волята, която се зарови в спомените му. Но всичко беше безполезно. Нищо не можеше да спре търсенето и изследването на алчното съзнание.
— _Няма да ти се размине_ — каза той на посегателката. — _Ако използваш магия, за да изцеляваш хората, те ще разберат, не си откраднала познанието от мен_.
— _Но ти ми го даде доброволно — отвърна Калия. — Точно преди да си заминеш за дома. Разбира се, аз ще им кажа, че съм се опитала да те разубедя. Че съм ти казала да изчакаш, докато ти намеря водач, защото иначе ще измръзнеш до смърт. Но тъй като си просто един надменен киралиец, ти просто си отказал предложението ми. Така че сам си виновен за смъртта си._
— Няма да ти повярват_.
— _Разбира се. Но ще трябва да го приемат, защото няма да има свидетели_.
Лоркин усети как отчаянието заплашва да подкопае самоконтрола му. Той го отблъсна настрани и се опита да разсее Калия с други мисли, когато тя отново се гмурна в спомените му, опитвайки се да изкара на повърхността познанието на магическото изцеляване. Жената не му обърна никакво внимание, жадуваща да научи онова, което знае той. Едва след като задоволи любопитството си, тя се впусна да блуждае безцелно. И това изкара на повърхността спомени и факти, които той би искал да скрие от нея.