Съзнанието е предател и не се нуждае от много подтикване. Обикновено той би могъл да скрие тези спомени зад въображаеми врати в ума си и да ги скрие от останалите. Обикновено магьосникът, който бе влязъл в съзнанието му, щеше учтиво да заобиколи тези врати. Но не и Калия.
Тя се зарови в спомените от детството му в Гилдията, развеселена от това как му се присмиваха заради нисшия произход на майка му и това, че не е била омъжена; възликува, щом научи как сърцето му бе разбито от първата му любов, Берия; погледна с насмешка на очакванията, че той трябва да направи нещо героично като баща си; и с презрение на привличането му към Тивара…
Някакъв звук разруши концентрацията на Калия. Слухът на Лоркин му подсказа, че е бил силен, но тъй като вниманието му бе заключено в съзнанието му, той не можа да го усети. Внезапно отново се озова във физическия свят. Сетивата му се активизираха.
— Какво? — сопна се Калия.
— Проследили са те. Успяхме да им отвлечем вниманието, но предполагаме, че скоро ще се досетят.
Последва мълчание. Лоркин чуваше дишането на Калия.
— Готова ли си? — попита едната пазачка.
— Може би — отвърна Калия с несигурен тон, който го накара да настръхне. — Изправете го. Знам идеалното място, където да го скрия.
Лоркин усети как два чифта ръце го изправят на крака. Виеше му се свят, макар причината да бе липсата на храна и вода. После го побутнаха напред и той се озова в тясното пространство на някакъв коридор.
Глава 17
Надлъгване
Снегът, който беше паднал предишната нощ лежеше на преспи от двете страни на пътя. Най-плътен беше в сенките на дърветата, недокоснати от слънчевата светлина. Сония се приближи до прозореца и погледна към Наблюдателницата, чудейки се дали в сградата е по-студено, отколкото в градските къщи. Нещо привлече погледа ѝ към третата редица от прозорци.
«Да не би някой да наднича навън? — Тя се намръщи, взря се по-внимателно и в един от прозорците различи лицето на млада жена. — Лилия».
Момичето наблюдаваше каретата. За миг погледите им като че ли се срещнаха, но
Сония се намираше твърде далеч, за да реши дали просто не си въобразява. След това каретата се обърна и двете се изгубиха от погледите си.
«Десет години са много време — помисли си Сония. — Но поне ще е жива и в безопасност». Мислите ѝ се насочиха към Наки. Момичето липсваше от една седмица. Прислужниците ѝ бяха съобщили за отсъствието ѝ едва след като Наки не се бе появявала доста по-дълго от обичайното. Очевидно често бе изчезвала за няколко дни, без да дава обяснение. Целият персонал беше разпитан от магьосниците и предположенията за местонахождението ѝ бяха разследвани, но безуспешно. Свързаха се с роднините ѝ, но никой не беше виждал момичето.
Напоследък никой не бе посещавал Наки, но тя беше получила доста писма. Една от прислужниците разказа, че момичето не е изглеждало особено щастливо, след като е получило писмата, и веднага ги бе изгорило с магия.
«Но когато Калън посочи, че силата на Наки е била блокирана и тя не би могла да използва магия, прислужницата го погледна замислено. Тя каза, че наскоро е видяла Наки да хвърля писмо в огъня, но решила, че е от яд. Въобще не ѝ е хрумвало, че е защото Наки не може да използва повече магията си».
Калън бе попитал дали след изчезването на Наки писмата са спрели да пристигат. Прислужницата се замисли и кимна. «Умен е Калън — помисли си Сония. — Аз се канех да ги питам кога са започнали да идват писмата, но не и кога са спрели да пристигат».
Каретата забави ход и се спря в основата на кулата. Сония слезе и почувства как студения въздух я обгръща. Пазачите около кулата бяха добре опаковани. Тя устоя на изкушението да създаде щит около себе си и да затопли въздуха в него. Хладният въздух бе освежаващ а и винаги ѝ бе харесвало да вижда как дъхът ѝ се кълби пред устата. Като дете това ѝ се струваше като истинско вълшебство, макар обикновено да означаваше, че тя трепери от студ.
В съзнанието ѝ се появи спомен как се увива в едно старо палто, а краката започват да я болят, когато студът прониква през тънките подметки на обувките ѝ. В този миг вратата на Наблюдателницата се отвори и споменът избледня. Пазачът едновременно се кланяше и им махаше с ръка да влизат, за да избегне нахлуването на студения въздух в сградата.
След обичайната размяна на любезности с капитана и дежурния магьосник, един от другите пазачи поведе Сония нагоре по стълбите. Той отвори малкото прозорче на вратата на Лилия.
— Имате посетител, лейди Лилия — извика той. После затвори прозорчето и насочи вниманието си към ключалката. Когато вратата се отвори, пазачът отстъпи встрани, за да може Сония да влезе.