След като вече нямаше какво да слуша, момичето започна да обикаля стаята. Почукване по вратата я накара да подскочи.
— Свърши ли с разходката? — чу се приглушен глас.
Лилия се усмихна накриво. След като тя бе свикнала да се ослушва за другата жена, нищо чудно, че и Лорандра постъпваше по същия начин.
— Засега — отвърна тя, приближавайки се до вратата.
— Да не би да си получила лоши новини?
— Да. Приятелката ми я няма. — Макар Лилия да беше разказала на Лорандра за Наки, тя я беше представила просто като своя близка приятелка.
— Знаеш ли къде може да е?
— Не. — «Лорандра сигурно ме е чула да го казвам… но сигурно е предположила, че лъжа Сония».
— Обзалагам се, че ти се иска да можеш да отидеш до града и да я намериш
— Да. Много. — Лилия въздъхна. — Но дори да не бях заключена тук, нямаше да знам къде да я търся.
— Смяташ ли, че е била отведена против волята си, или че се е скрила някъде?
Лилия се замисли.
— Защо ѝ е да се крие? Щеше да има смисъл, ако беше научила черната магия, но Черната магьосница Сония щеше да го прочете в съзнанието ѝ. Значи по-вероятно е да е била отведена против… — Лилия не можа да завърши изречението и потрепери. Но въпреки това се чувстваше малко по-добре. Това поне беше някакъв отговор. Дори и недобър.
— Кой би могъл да го направи?
— Не знам.
— Какво има тя, което останалите да нямат?
— Пари. Наследи богатството на баща си след смъртта му. — Сърцето на Лилия подскочи. — Може би е открила кой го е убил!
— Ако е така, значи най-вероятно е мъртва.
Сърцето на Лилия се сви. Тя не искаше да говори за това.
— Ами ако не е мъртва? — попита момичето. — Ако я държат в плен? Ако я изнудват? — «Или ако някой се опитва да я накара да му каже инструкциите от книгата за черната магия?».
Няколко секунди Лорандра не каза нищо.
— Предполагам, че няма да разбереш, докато Гилдията не научи и не си направи труда да ти каже. Смяташ ли, че ще го направят?
Лилия изтръпна.
— Не знам.
— Струва ми се, че Сония има някакви съмнения.
— Така ли? — Лилия се замисли, но не можа да си спомни нищо. В главата ѝ пулсираха единствено шок и притеснение за Наки.
— Да. — Лорандра почука тихо по вратата, сякаш барабанеше с пръсти. — Бих могла да ти помогна за това. Имам връзки в града. Много, много връзки. Повечето не са особено уважавани, и отчасти точно затова съм тук. Ако бях свободна, щях да ти помогна да намериш приятелката си или да научиш какво ѝ се е случило.
Лилия се усмихна, макар да знаеше, че жената не може да я види.
— Благодаря. Хубаво е да знам, че би го направила, ако имаше възможност. — «Колко е странно, че тази жена, която Гилдията счита за престъпница, разбира по-добре от всеки друг какво преживявам. Но пък нали всички казват, че лоялността е важна за Крадците и хората от престъпния свят».
— Силата ти е била блокирана, преди да те вкарат тук, нали?
— Разбира се. — Лилия се намръщи при смяната на темата.
— Някога опитвала ли си да разбиеш блокадата или да я заобиколиш?
— Не.
— Защо не?
— Защо да си правя труда? Черната магьосница Сония я е поставила там. Едва ли ще успея да разбия блокада, направена от нея. Само ще си докарам главоболие.
— Значи… значение има колко е силен магьосникът, който издига бариерата? Или дали е черен магьосник?
Лилия поклати глава.
— Не знам. Знам само, че разделя волята от силата, независимо колко си силен.
— Но не разделя Контрола, в противен случай досега да сме мъртви.
— Разбира се.
— Как го правят?
— Не знам. — Лилия потрепна. Днес бе казала доста пъти «не знам».
— Струва ми се, че черните магьосници не са по-силни от обикновените магьосници, а просто имат по-различна магия. И по-различен начин да я контролират.
— Не са по-силни, докато не вземат сила от другите — поправи я Лилия. — Макар Сония и Калън да са били по-силни от повечето магьосници и преди да научат черната магия, сега не са по-силни от преди. Не им се позволява да черпят сила без разрешение, а то ще им бъде дадено само ако страната ни бъде нападната или бъде изправена пред друга заплаха.
— _Наистина_ ли? Значи съм права. Това е друг вид магия.
Тонът на Лорандра беше като на човек, който току-що е научил нещо и е много доволен от това. «Щом тя не го знае… дали трябваше да ѝ го казвам? Но пък е права. Аз не научих черната магия като отнех нечия сила; научих я, докато се опитвах да почувствам силата си по друг начин».