— Значи силите им са различни — посочи Лорандра. — Те могат да правят неща, които другите магьосници не могат. Като да разчитат съзнания, например. Могат да заобиколят защитите, за разлика от обикновените магьосници.
— Да. Това е ясно на всички.
Лорандра отново замълча, но не за дълго.
— Струва ми се, че ако можеш да правиш различни неща с ума си, това би означавало, че и блокадата на съзнанието ти трябва да е различна. Дали Сония ти е направила обичайната блокада? Не ми отговаряй — додаде тя на глас. — Просто мисля на глас. Но ако можеш ми отговори: досега някой блокирал ли е силата на черен магьосник?
— Не знам такова нещо. В историята няма уроци, където да го споменават.
— Мисля, че трябва да се опиташ да заобиколиш бариерата. Щом досега никой не е блокирал силата на черен магьосник, а черната магия не признава обикновените ограничения, как могат да са сигурни, че са го направили?
Лилия впери поглед във вратата. Сърцето ѝ заби по-бързо. Искаше ѝ се да посочи, че Сония просто ще замени блокадата. «Стига да разбере, че я няма. Ако не използвам магия, когато наоколо има хора, никой няма да разбере». Но тя пропускаше очевидните последствия от евентуалния успех: Лорандра нямаше да иска да остане в Наблюдателницата. «Тя ще поиска да излезе оттук».
При обикновени обстоятелства Лилия щеше да откаже, защото знаеше, че Сония и Калън ще я проследят и ще я накажат, а наказанието за бягство бе по-лошо от затвор.
«Сигурно ще ме екзекутират».
Но ако намереше Наки, може би щеше да си струва. Здравият разум ѝ подсказваше, че тя не познава достатъчно добре града, за да намери приятелката си, преди Гилдията да я залови, но тук имаше една жена, която го познаваше достатъчно добре. Която познаваше подземния свят, където най-вероятно бе затворена Наки. Която искаше да помогне на Лилия.
Повече от всичко на света тя искаше да намери Наки, но какво всъщност искаше Лорандра?
«Иска да ми предложи помощта си в замяна на освобождаването ѝ от затвора — помисли си Лилия. — Трябва да я накарам да се съгласи на някои условия».
— Според теб колко време ще е необходимо, за да намерим Наки?
Лорандра се засмя.
— Много си бърза, лейди Лилия. Не мога да ти кажа съвсем точно. Трябва да намеря моите хора, и ако те все още не знаят, ще имат нужда от известно време, за да я открият.
— Смяташ ли, че ще можем да се измъкваме всяка нощ и да се връщаме на сутринта без пазачите да разберат? — «Така ще имаме повече време, отколкото ако избягаме и Гилдията ни подгони. Ако е необходимо, бихме могли да прекараме седмици в търсене на Наки. Разберат ли, че всяка вечер сме се измъквали навън, може и да ми простят, защото винаги сме се връщали. Може дори да намерим Наки, без Гилдията да разбере, че някога сме напускали Наблюдателницата».
— Възможно е. — Тонът на Лорандра бе неразгадаем. — Зависи от това дали ще успяваме да влизаме и излизаме, без никой да ни забележи. Ако имах достъп до силата си, бих могла да левитирам…
— Аз мога да го направя — каза бързо Лилия. Тя не искаше да бъде уговаряна да освободи силата на Лорандра. И без това щеше да е достатъчно лошо да пусне жената на свобода, но освобождаването ѝ в града с пълен контрол върху силата ѝ беше нещо съвсем различно. — И така… ако успея да ни измъкна оттук, обещаваш ли да ми помогнеш да намеря Наки?
Да.
— И ще се опитаме да се измъкваме и да се връщаме тук без никой да забележи?
— Да.
— Тогава ще го направя. Ако успея да премахна блокадата.
— Щом си научила черната магия от първи опит, подозирам, че и тук ще е така. Или ще успееш да го направиш, или няма.
— Надявам се. Докато се опитвам, ти помисли как да се измъкнем оттук.
— Добре. Успех.
Лилия се отдръпна от вратата. Поколеба се, после отиде до стола край прозореца и седна в него. Затвори очи и започна да брои на ум, за да се успокои и съсредоточи. Когато се почувства готова, тя се вгледа вътре в себе си и веднага усети блокадата. Всеки път, когато бе правила това упражнение, тя веднага бе откривала кълбото енергия. Но сега нещо препречваше пътя ѝ. Приличаше на магически щит или бариера, но същевременно не беше.
Лилия внимателно го побутна. Той устоя. Момичето отново го натисна, но щитът стоеше на мястото си като твърда, студена стена. «Трябва да се опитам по-силно. Сигурно ще боли. Трябва да съм готова за това». Тя се опита да се стегне, но нямаше представа как да го направи мисловно. В мозъка ѝ нямаше мускули, които да се напрегнат.