— Няма друг изход от…
— Млъкни — сопна ѝ се Калия. Гласът ѝ прозвуча по-близо, сякаш отново се беше навела над него.
След това той разбра за какво се бяха ослушвали. Стъпки. Гласове.
Калия изруга.
До ушите му достигна звукът от отваряща се врата. Някой стреснато си пое дъх.
— Махни СЕ _от неш_!
— Тивара, недей — нареди друг глас.
_Тивара_! Сърцето му подскочи. Силата, която го притискаше към пода, изчезна. Той се опита да се надигне до седнало положение и да свали превръзката от очите си чрез търкане в стената до него. Внезапно нечии пръсти го докоснаха по лицето, но този път те бяха топли.
— Почакай. Нека сваля това — промърмори гласът на Тивара. Превръзката се повдигна нагоре и неохотно падна от главата му. Той примигна на ярката светлина и се ухили при вида на клекналата пред него Тивара, която го гледаше загрижено.
— Ранен ли си? — попита го тя.
Той поклати глава.
— Не. Не и когато си тук. — Той не спираше да се усмихва. — Няма ли да си навлечеш
неприятности заради това, че говориш с мен?
— Стига глупости. Обърни се.
Той се подчини и почувства как превръзката на ръцете му пада. В същото време съзнанието му внезапно се освободи от ограничението, което досега не бе усетил. Щом погледна към превръзката, той видя блед жълт камък, пришит към бинта.
«Завързали са ме с бинтове. — Това, че бяха използвали материал, който би трябвало да се използва за лекуване, го накара да ги презира още повече. — Камъкът ли ми пречеше да ги призова мисловно? Предполагам, че е било нужно да създадат нещо такова, в случай че трябва да попречат на някой пленник да издаде местоположението им».
Тивара се изправи и му помогна да се надигне на крака. Зави му се свят. Заля го облекчение, че повече няма защо да се притеснява какво ще му се случи. Едва устоя на внезапното желание да я целуне. Тя се обърна към стаята и той неохотно откъсна очите си от нея, за да погледне към останалите Изменници в стаята.
Пред Калия се бяха изправили две Говорителки. Едната беше Савара. Другата —
Халана. В коридора зад тях имаше още магьосници.
— Научи ли се от него как да лекуваш с магия? — попита Савара.
Калия сви рамене.
— Може и да съм.
Савара погледна към Лоркин.
— Успя ли?
Той кимна, после потрепери, спомняйки си съзнанието, което ровеше в спомените му. Облекчението и въодушевлението от спасението му се изпариха. «Това никога няма да го забравя» — помисли си той. Щеше непрекъснато да се връща в кошмарите му.
— Ти наруши законите ни — каза Савара на Калия. — Ще бъдеш съдена.
— Разбира се — отвърна Калия. — Да започваме тогава. — Тя излезе от стаята с високо вдигната глава. Халана я последва.
Савара погледна към двете пазачки.
— Отведете и тях — нареди тя.
Чакащите магьосници влязоха в стаята и изкараха навън двете жени.
Тивара не помръдна от мястото си. Лоркин я погледна. Тя го зяпаше със странно изражение на лицето.
— Какво?
Тя се усмихна. После хвана главата му с двете си ръце и го целуна.
През тялото му премина вълна от желание, последвана от замайване. Той я прегърна, както за да я придърпа към себе си, така и за да не падне. Тя се засмя и леко се отдръпна.
— Като че ли не си съвсем здрав, нали? — попита жената. — Непрекъснато са ти източвали силата. Поне храниха ли те?
— Ами — отвърна той, опитвайки се да се съсредоточи върху въпросите ѝ. — Да, да и не.
— Не мога да приема, че си съвсем здрав — рече тя.
— Едва ли приятелките ти Изменници ще се съгласят с теб.
— Дори Калия ще признае, че източването на силата против волята на човек може да нанесе големи вреди. Затова законът ни го забранява. Тя ще…
Бърборенето ѝ му дойде в повече. Лоркин я прекъсна с целувка. Тя продължи дълго и за негова голяма изненада той пръв се откъсна от нея.
— В книгите всичко е объркано — каза той.
Тивара се намръщи.
— Книги ли? Какви книги?
— Които киралийките харесват толкова много. В тях винаги мъжете спасяват жените. Твърдят, че обратното не може да се случи, защото не е вълнуващо и никой няма да го чете.
— И ти не си съгласен с това?
— Не. — Той се ухили. — _Много_ е вълнуващо дори.
Тя завъртя очи и се отдръпна въпреки протестите му.
— Хайде. В Убежището ще избухне един изключително вълнуващ скандал и хората ще искат да чуят и твоето виждане за случилото се.
— Не могат ли да почакат?
— Не.
Той въздъхна.
— Много добре. Май просто ме е страх, че напуснем ли тази стая, повече няма да поискаш да ме целунеш. Какво те накара да промениш мнението си за мен?