Тя се усмихна.
— Никога не съм си променяла мнението. Просто промених намеренията си към теб.
— Очевидно ще трябва да благодаря на Калия за това.
Тивара го изблъска от стаята. — Да не си посмял!
Глава 18
На лов
В кабинета на Разпоредителя Оусън беше много топло. Твърде топло дори, помисли си Сония. Тя се зачуди дали Оусън го поддържа така или трябва да обвинява някой от другите Висши магьосници. Отоплението с магия беше лесна работа, далеч по-трудно бе охлаждането.
Висшите машве бяха насядали по обичайните си места. Както винаги, това означаваше, че тя и Калън стояха от двете страни на бюрото на Оусън. Всички чакаха мълчаливо с мрачни лица. Вратата на кабинета се отвори и всички се обърнаха, за да видят как в стаята влизат капитан Сотин и един млад пазач, придружавани от воина, който предишната вечер бе охранявал Наблюдателницата. И тримата бяха леко пребледнели под изпитателните погледи на Висшите машве. Тримата се приближиха до бюрото на Оусън и се спряха, очевидно колебаейки се дали трябва да се обърнат към Разпоредителя или към останалите магьосници.
Капитанът избра да се поклони на Оусън и стражът побърза да го последва.
— Разпоредителю — бързо изрече капитанът.
— Капитан Сотин — отвърна Оусън. — Благодаря ви, че дойдохте. А това е? — Оусън погледна към стражника.
— Стражник Уелър, Разпоредителю. Той отговаряше за нуждите на лейди Лилия. Не беше на пост през цялата нощ, но е — беше — единственият пазач, който поддържаше редовни контакти с нея.
Оусън кимна и махна с ръка към останалите магьосници.
— Разкажете им какво знаете, капитане.
Мъжът се обърна към матовете.
— Дежурните докладваха, че не са забелязали нищо и се кълнат, че никой от тях не е заспивал, пил или правил нещо друго, което да го отвлича от задълженията му. Откъм стаите на затворниците или отвън не са се чували никакви звуци. Но в един момент вратата към стаята на лейди Лилия се оказала отворена, както и вътрешната врата между нейната стая и стаята на Лорандра.
— Според вас как са били отворени? — попита лорд Болкан.
— Не мога да кажа. Не изглеждаше като да са били насилвани. Ключовете бяха по местата си. Значи са били отворени или с шперц, или с магия. — Капитанът се намръщи. — На външната врата на Лорандра бяхме сложили втора ключалка, но не и на вътрешната.
— А на външната врата на Лилия?
Капитанът сви рамене.
— И тя се заключваше двойно. Щом я затворихме вътре… всъщност предположихме, че едва ли знае как да разбива ключалки.
— Тъй като никоя от тях не може да използва магия, трябва да предположим, че Лорандра е разбила вътрешната врата и външната врата на Лилия — каза Винара. — След като са излезли от стаите си, как са се измъкнали от кулата?
— Не са могли да се измъкнат по стълбището към първия етаж, защото то свършва пред канцеларията, в която винаги има хора — каза капитанът. — Мислим, че са се измъкнали през покрива. Там няма пазачи, но капакът на тавана беше заключен отвътре и блокиран с магия…
Той погледна към Воина, който бе дежурен.
— И двете бяха непокътнати — промърмори младият мъж.
— … но открихме, че куполът на старата обсерватория се е разхлабил и може да бъде повдигнат достатъчно, за да може отдолу да се промъкне някой с по-крехко телосложение — завърши капитанът.
— Той е направен от стъкло и е много тежък — посочи лорд Пийкин, поклащайки глава. — Съмнявам се, че лейди Лилия и една възрастна жена ще могат да го повдигнат, дори ако действат заедно.
— Сигурно са го направили — каза Винара.
— А как са слезли от покрива? — попита лорд Гарел. — Има ли следи от използването на въжета или стълба?
Капитанът поклати глава.
— Вярвате ли, че хората ви казват истината? — попита лейди Винара капитана.
Мъжът се изпъна и кимна.
— Напълно. Те са рядко почтени хора. — Той се поколеба. — А ако не бяха и бяха позволили на затворниците да избягат, сигурно щяха да се престорят на упоени или да си измислят някакво друго извинение. А те бяха озадачени и засрамени, и дори се наложи да уговарям някои от тях да не напускат.
Стражникът, който стоеше до него, наведе глава.
— Страж Уелър — каза Оусън. — Забелязахге ли нещо в поведението на лейди Лилия, което да подсказва, че е замисляла бягство?
Младият мъж поклати глава.
— Според тя не е разполагала с достатъчно време да го обмисли. Все още се опитваше да проумее онова, което ѝ се беше случило. Тази сутрин намерих една бележка. — Той извади лист хартия от джобчето на гърдите си, разгъна го и го подаде на Оусън. — Беше в една от книгите, които ѝ дадох, затова мисля, че целта ѝ е била аз да го намеря.