Разпоредителят прочете бележката и повдигна вежди.
— «Трябва да намеря Наки. Ще се върна на сутринта» — прочете той.
— Не се е върнала — каза Винара. — Или е излъгала, или нещо ѝ е попречило да го направи.
— Защо ѝ е да лъже? — попита Пийкин.
— Може би е смятала, че така ще спечели повече време — отвърна Гарел. — Ако бяхме открили липсата ѝ още снощи, можехме да изчакаме завръщането ѝ.
— Но как са успели да слязат от покрива? — попита Оусън. — Какво е разстоянието до земята — или до най-близкото дърво?
— Ако са се спуснали долу, са щели да бъдат забелязани от пазачите. Дърветата се намират доста по-надолу по склона и са по-ниски от кулата — каза капитанът. — Ако са използвали въже, то би трябвало да е завързано много здраво, и те са се спуснали по него. Но проблемът е как да го завържат, без никой да ги забележи. — Той поклати глава. — Винаги сме смятали, че ако Скелин се опита да спаси майка си през покрива, той ще левитира дотам.
— Обзалагам се, че го е направил и никой не е забелязал — каза Винара. — Но защо му е да взима Лилия…? — Внезапно на лицето ѝ се изписа ужас. — О!
Стаята утихна. Сония погледна към Калън, чудейки се дали той вече се е досетил за онова, което Винара току-що бе осъзнала. Магьосникът се беше насилил да изглежда спокоен. «Да, той е наясно каква е опасността — и се чуди какво да направи по въпроса». Тя устоя на изкушението да се усмихне, защото знаеше, че това ще бъде разбрано погрешно.
— Защо са били поставени в съседни стаи? — попита внезапно Гарел. — Лукава отстъпница и глу… поддаваща се на манипулации млада жена. Предпоставка за случването на някаква беда. Лилия е можела да каже на Лорандра как да използва черната магия, без дори да напускат стаите си.
Някои от Висшите машве погледнаха към капитана. Гарел и неколцина други гледаха към Сония и Калън. Сония се обърна към Ротан, който срещна погледа ѝ с многозначително изражение. Той я беше предупредил, че може да бъде обвинена за бягството на Лилия, тъй като беше посетила и двете с Лорандра, без да забележи някакви недостатъци в съседството на стаите им.
— Казаха ни, че трябва да се отнасяме добре с тях — отвърна капитанът — Решихме, че тъй като и двете са жени, могат да си правят компания. Сега… сега разбирам, че съм бъркал.
Сония се изпълни със съчувствие към мъжа. Очевидно бягството на двете жени не беше изцяло по негова вина. Тя се намръщи. «Дали не се опитва да поеме цялата вина, за да спаси хората си?».
— Сега Лилия и Лорандра сигурно правят компания на Скелин — каза Оусън. — Аз…
На вратата се почука и той млъкна. Обърна се към нея, присви очи и я отвори.
В стаята влезе Дориен.
— Простете за прекъсването, Разпоредителю — каза той. — Мисля, че имам информация, която може да се окаже важна за това обсъждане.
Вратата се затвори зад гърба му и Оусън му махна.
— Каква е тя, лорд Дориен?
— Тази сутрин в болницата дойде жена, прислужваща в една от къщите във Вътрешния град с изглед към Гилдията — каза магьосникът. — Мина известно време, докато я види лечител, защото тя очевидно не беше болна — додаде сухо той. — Тя ни каза, че предишната нощ е видяла две жени да прескачат стената, няколко часа след стъмване. Едната била стара с тъмна кожа, другата била млада и бледа. Когато чула за затворниците, които са избягали от Гилдията, тя си спомнила това и дошла да ни каже.
— И с тях е нямало никой друг? — попита Оусън.
— Да.
Сония се намръщи. «Значи, ако Скелин не ги е спасил, тогава как…» Постепенно в нея започна да се заражда едно подозрение и стаята изведнъж вече не ѝ се струваше толкова топла. «Не може да е…»
— Защо е дошла в болницата? — попита лорд Пийкин. — Защо не тук?
Дориен се усмихна накриво.
— Защото услугите, които предлага, не са почтени.
— Откъде знаете, че казва истината? Поиска ли ви пари? — попита Гарел.
— Не знам и не, не поиска — отвърна Дориен. — Подозирам, че тя, също както останалите хора в града, е изплашена при мисълта, че наоколо бродят отстъпница и черна магьосница.
— Как успяха новините да се разпространят толкова бързо? — попита Винара,
оглеждайки стаята. Оусън въздъхна.
— Сигурно на някой му се е изплъзнало от езика — рече той. — Вече се е разчуло; нека обсъдим какво означава информацията на тази жена. Лорд Дориен, благодаря, че ни я съобщихте.
Дориен леко се поклони и излезе. Разпоредителят се обърна към капитана, стражника и воина от Наблюдателницата и им благодари за помощта. Тримата схванаха намека и също излязоха от стаята. Щом в стаята останаха само Висшите машве, Оусън излезе пред бюрото си и скръсти ръце.