— И Дюна сигурно са им се отблагодарили за това.
— Оцеляването им заслужава възхищение. В земя, населена от примитиви, с малко магия, човек би очаквал да срещне слаба съпротива. Но ето как са успели да ни победят: не са се биели с нас. Отстъпвали са към вулканичните земи и са чакали, докато сме опитвали да завладеем земята им, което винаги е водело до едно: глад за нашествениците, събиране на багажа и връщане обратно на юг. — Ачати се засмя горчиво. — Решението на Карико да завладее Киралия е било необичайно находчиво и смело.
— И въпреки това не се смята за добра идея, надявам се — рече Денил.
— Не. — Ачати се изкиска. — Макар да подозирам, че тази идея е хрумвала на крал Амакира. В случай че се сблъска с някой твърде амбициозен ашаки, който не може да бъде убеден да нападне Дюна, то Киралия изглежда способна да се защити.
Денил почувства студени тръпки по гърба си. Той погледна към Ачати, който се усмихна накриво.
— Нека не поставяме това на проверка — предложи магьосникът, подбирайки внимателно думите си. — Най-вече защото ако се окаже, че грешим, ще се изправим пред един твърде амбициозен ашаки в по-добра позиция от преди, а ако го победим, далеч няма да сме тихият, злопаметен съсед, какъвто е било племето Дюна.
— Уверявам те, че не го обмисля сериозно.
— Радвам се да го чуя.
Ачати посочи книгата.
— Чети — подкани го той.
Денил продължи оттам, докъдето бе стигнал. За негова изненада дневникът описваше
как на туземците е било заплащано да доставят храна от долината под укреплението. Нима Дюна не са знаели какви са намеренията на сачаканците?
С>
«Стана ясно, че водачите нямат пълна власт над хората си и затова не могат да подпишат договора като собственици на земята. Като че ли властта се поделя между туземците, известни като Пазители на знанието. Ашаки Ханива поиска да се срещне с тях. Очевидно това бе невъзможно. След доста обърквания и неправилен превод стана ясно, че никой не знае кои са Пазителите. Това беше ужасно объркващо».
С$
Докато Денил четеше, той бе окуражен от очевидното намерение на Ханива да договори мирно предаване на земята. Това не беше някакво брутално завоевание… все още. Ханива бе опитал няколко различни подхода, но макар Дюна да изглеждаха отзивчиви и податливи на идеята за продажба, очевидно нямаше явен собственик на земята.
«Като че ли те смятат, че земята принадлежи на всички и същевременно на никой. Когато ашаки Ханива попита дали това означава, че той също е собственик, те отвърнаха утвърдително. Може би заради това досега не са се съпротивлявали на предишните ни опити да завземем земята».
Денил се замисли над това странно отношение към собствеността над земята. Като че ли те смятаха, че никой не я притежава. Това бе интересна концепция. «И не твърде различна от идеята, че човек не може да бъде притежаван. Нищо чудно, че сачаканците, с тяхното приемане на робството, не са успели да разберат начина на мислене на туземците».
Начинът им на мислене нямаше да е толкова практичен, ако земята им не бе толкова сурова. Докато Денил четеше дневника, той научи, че Ханива и партньорите му ашаки най-накрая се бяха отказали да се сдобият с някакъв документ, че притежават земята, прогонили Дюна и се заселили там. В края на архива вече се споменаваше, че реколтата не се получава толкова добра, колкото са се надявали.
Докато Денил четеше, Ачати пишеше в своя дневник. Когато магьосникът остави книгата на масата, той го погледна и също остави писалката си настрани.
— Какво научи от нея?
— Че Дюна са доста интересен народ. Те очевидно имат съвсем различен начин на мислене.
Ачати кимна.
— Нищо чудно, че са оцелели толкова дълго.
— Трябва да разговаряме с тези Пазители на знанието — ако все още съществуват. — Денил се намръщи. — Но щом никой не знае кои са те, това ще се уреди трудно.
— Трудно? Ще бъде невъзможно.
— Предполагам, че Пазителите се знаят кои са.
Сачаканецът го погледна замислено и се усмихна.
— Разбира се. Значи просто ще трябва да поразпитаме и да видим кой ще си признае.
— Предполагам, че няма да го направят, освен ако не решат, че не представляваме заплаха. Трябва да обявим, че искаме да говорим с някой от Пазителите и да видим дали някой ще дойде при нас.
Ачати се намръщи.
— Така ще стане много бавно. Всички туземци смятат сачаканците за заплаха.
— Но въпреки това продължават да работят с вас. Унх, например. И търговците на пазара.