По късно той така и не успя да си припомни подробности от онази вечер. Имаше ядене и пиене, черните силуети непрестанно се щураха насам-натам, светлината на огъня се отразяваше в множество странни очи, докато накрая сънят го обори в някакво тъмно и очевидно закрито пространство.
11.
Още от първото си събуждане в космическия кораб Рансъм бе почнал да мисли както за изумителното приключение да посети една непозната планета, така и за шансовете си да се върне обратно. Не бе помислил само за престоя на тази планета. Сега всяка сутрин му поднасяше изненадващото откритие, че нито пристига на Малакандра, нито бяга от нея, а просто живее тук — спи, бодърства, храни се, плува и дори (с течение на времето) разговаря. Още по-силно осъзна своето невероятно положение около три седмици след пристигането си, когато за пръв път тръгна на сериозна разходка. Няколко седмици по-късно той имаше любими маршрути и любими храни; започваше да си създава навици. Вече без труд разпознаваше мъжките и женските хроси, а постепенно схващаше и индивидуалните особености. Първият му познат Хиой, когото бе срещнал далече на север, се различаваше твърде ясно от прошарения, достопочтен старец Хнохра, който ден след ден му преподаваше местния език; малките също се различаваха помежду си. Те бяха очарователни. С тях можеше да забрави, че хросите са разумни. Прекалено невръстни, за да го безпокоят с мъчителната загадка на разума в нечовешко тяло, те внасяха разтуха в неговата самота, сякаш си бе довел за компания няколко земни кучета. От своя страна малките хроси изпитваха извънредно жив интерес към този обезкосмен таласъм, попаднал изневиделица в компанията им. Тъкмо сред тях жънеше най-блестящи успехи, а по косвен път — и сред техните родители.
Ранните му впечатления за общината като цяло постепенно се променяха. Първоначалната му преценка бе, че културата им е някъде на нивото на старокаменната епоха. Малкото режещи инструменти, които притежаваха, бяха изработени от камък. Готварските им прибори се изчерпваха с няколко груби глинени съдини, употребявани за варене — друг начин на готвене явно не познаваха. За чаши, чинии и черпаци всички използваха раковини като онази, чрез която за пръв път се бе запознал с гостоприемството на хросите; месото на същата мида беше единствената им храна от животински произход. Колкото до растителната — имаше я в изобилие и в множество разновидности, някои от които се оказваха твърде вкусни. По липса на друго можеше да се яде даже и бледорозовата растителност, покриваща целия хандрамит, тъй че ако бе загинал от глад преди срещата с Хиой, смъртта му щеше да е крайно нелепа сред цялото това изобилие. Хросите обаче не проявяваха апетит спрямо тая трева (хонодаскруд), макар че в краен случай по време на пътешествие можеха и да прибягнат към нея. Жилищата им представляваха заоблено-конични колиби от жилави листа, а селата — наоколо имаше още няколко — се разполагаха винаги край топлите брегове на реките, или високо по течението, досами стените на хандрамита, където водата беше най-гореща. Спяха върху голата земя. Не личеше да имат други изкуства, освен някакво подобие на поезия и музика, което упражняваха почти всяка вечер на групи по четирима. Един от тях рецитираше напевно, монотонно и дълго, докато останалите трима — ту поотделно, ту в канонична последователност — го прекъсваха от време на време със своите песни. Рансъм не беше наясно дали тия намеси са само лирични отклонения, или драматичен диалог, произтичащ от повествованието на водещия. Мелодията също го озадачаваше. Гласовете бяха приятни и гамата им съвпадаше с възможностите на човешкия слух, но тактът беше несъвместим с неговото чувство за ритъм.
Основните занимания на племето и отделното семейство изпървом бяха загадка. Хросите редовно изчезваха по за няколко дни, след което отново се появяваха. Рядко събираха миди, но пък често потегляха с лодките си към някаква незнайна цел. Един ден Рансъм зърна цял керван от хроси да потеглят по суша, като всеки от тях носеше върху главата си солиден товар от растителна храна. Изглежда, на Малакандра съществуваше нещо подобно на търговия.