— Значи си разбрал за нашето пътешествие още преди да напуснем Тулкандра?
— Не. Тулкандра е свят, който не познаваме. Само тя е извън небето и не праща никаква вест.
Рансъм мълчеше, но Оярса отговори на неизречените му въпроси:
— Не винаги е било така. Някога познавахме вашия Оярса — той беше по-могъщ и по-ярък от мен — и тогава онзи свят не се наричаше Тулкандра. Това е дълга и горчива история. Той се изкриви. Още преди на вашия свят да възникне живот. Това бяха Кривите години, за които и до днес си спомняме в небесата — годините, когато той не беше прикован към Тулкандра, а свободен като нас. Беше си наумил да погуби всички светове, освен своя. С лявата си ръка удари вашата луна, а с дясната прати студената смърт върху моята харандра далеч преди да е дошло време; и ако чрез моята ръка Малелдил не бе отворил хандрамитите и пуснал топлите извори, този свят щеше да бъде безжизнен. Но не го оставихме да пакости задълго. Избухна велика битка, в която го изтласкахме от небесата и го оковахме във въздуха на вашия свят, както ни научи Малелдил. Без съмнение той и до днес лежи там, а ние вече нямаме вести от тази планета — тя е безмълвна. Смятаме, че Малелдил не е пожелал да я отстъпи изцяло на Кривия и между нас се носи мълва, че Той взел странни решения и се осмелил на страховити неща в своята борба срещу Кривия на Тулкандра. Но за всичко това знаем по-малко и от теб; бихме желали да чуем повече.
Мина доста време, преди Рансъм да заговори отново, но Оярса уважи неговото мълчание. Когато се опомни от чутото, човекът изрече:
— След този разказ, Оярса, мога да ти кажа, че нашият свят е много крив. Двамата, с които дойдох, не знаеха за теб нищо, освен че сорновете ме искат. Според мен те смятаха, че си фалшив елдил. Из дивите области на нашия свят има фалшиви елдили; хората убиват други хора пред тях — мислят си, че елдилът пие кръв. Двамата предполагаха, че сорновете ме искат за нещо такова или още по-лошо. Доведоха ме насила. Аз бях ужасно изплашен. В моя свят разказвачите на приказки ни карат да мислим, че ако извън нашия въздух има живот, той непременно ще е зъл.
— Разбирам — каза гласът. — И това обяснява много неща, на които се чудех. Още щом излязохте от вашия въздух и навлязохте в небето, моите слуги съобщиха, че ти сякаш идваш против волята си и другите имат тайни от теб. Не съм допускал да има толкова криви същества, че да отведат свой събрат насила към друг свят.
— Те не знаеха за какво ме викаш, Оярса. А и аз все още не знам.
— Ще ти кажа. Преди две години — тоест около четири ваши — този кораб навлезе в небето над вашия свят. Проследихме го по целия път насам и елдилите бяха с него, докато се носеше над харандрата, а когато накрая се спусна в хандрамита, повече от половината ми служители стояха наоколо, за да видят как ще излязат чужденците. Отпратихме всички животни надалече, а сред нашите хнау все още никой не знаеше за това. Когато чужденците се разходиха насам-натам из Малакандра, направиха си колиба и страхът им от новия свят трябваше да е поотслабнал, аз пратих неколцина сорнове да им се покажат и да научат пришълците на нашия език. Избрах сорновете, защото по форма най-много приличат на вас. Тулкандрианците обаче се бояха от сорновете и никак не се поддаваха на учение. Трябваше да ги посещават много пъти и да ги учат малко по малко. Сорновете ми разказаха, че видят ли слънчева кръв из реките, тулкандрианците веднага я прибират. Стана ясно, че от разкази няма да разбера тези същества, затова заръчах на сорновете да ги доведат — не насила, а любезно. Те не пожелаха да дойдат. Тогава поканих само един от тях, но пак не се съгласиха. Би било лесно да ги заловим; но макар че виждахме колко са глупави, още не знаехме колко са криви, а и не исках да разпростирам своята власт върху същества от чужд свят. Заръчах на сорновете да се държат с тях като с невръстни малчугани и да им кажат, че повече не ще им разрешим да събират слънчева кръв, докато при мен не дойде някой от техния народ. Щом чуха това, те натъпкаха каквото успяха в небесния кораб и се върнаха към своя свят. Много се учудихме, но сега всичко е ясно. Сметнали са, че искам да изям някого от вашия народ и са отишли да го доведат. Ако бяха минали само няколко километра, за да дойдат при мен, щях да ги посрещна с почести; сега на два пъти изминаха милиони километри без никаква полза и все пак ще се явят пред мен. А и ти, Рансъм от Тулкандра, положи много излишни усилия, само и само да не застанеш там, където си сега.