— За вас може да изглеждам като най-долен крадец, но аз нося върху плещите си съдбините на човешката раса. Вашият племенен живот с неговите каменни оръжия, жалки колиби, първобитни лодки и елементарна обществена структура не може да се мери с нашата цивилизация — с нашата наука, медицина и право, с нашите армии, нашата архитектура, нашата търговия и нашата транспортна система, която стремително премахва властта на времето и пространството. Нашето право да ви изместим е правото на висшето над низшето. Животът…
— Момент — намеси се Рансъм на английски. — Повече няма да запомня наведнъж.
После той се обърна към Оярса и започна да превежда, доколкото можеше. Задачата бе трудна, а резултатът — който сам той сметна за доста незадоволителен — изглеждаше приблизително така:
— Между нас, Оярса, се срещат хнау, които взимат от другите хнау храна… и още разни неща, когато никой не вижда. Той казва, че не е просто като тях. Казва, че иска да направи тъй, та нещата да станат съвсем различни за ония от нашия народ, които още не са родени. Казва, че при вас много хнау от един вид живеят заедно и че хросите имат копия, каквито сме употребявали много отдавна, че колибите ви са малки и кръгли, а лодките малки и леки като нашите стари лодки и имате само един да ви управлява. Той казва, че при нас е различно. Казва, че знаем много. В нашия свят се случва тялото на някое живо същество да отслабне или да усеща болки и той казва, че понякога знаем как да спрем това. Казва, че имаме много криви хора и ги убиваме или ги затваряме в колиби и че имаме хора, които решават какво да се прави, когато двама криви хнау се карат за колиби, за женски или за други неща. Казва, че имаме много начини хнау от една област да убиват хнау от друга и някои от нас се учат как да го правят. Казва, че имаме много големи и здрави колиби от камъни и други неща — като пфифлтригите. Казва още, че разменяме много неща помежду си и можем да носим тежки товари много бързо и надалече. Заради всичко това той казва, че няма да е постъпка на крив хнау, ако нашият народ убие вашия.
Щом Рансъм замлъкна, Уестън незабавно продължи:
— Животът е по-велик от която и да било морална система; неговите права са абсолютни. Не чрез жалки племенни табута и книжни максими е водил непреклонния си поход от амебата към човека и от човека към цивилизацията.
— Той казва — започна Рансъм, — че живите същества са по-силни от въпроса дали една постъпка е крива или добра… не, не може да е това… той казва, че е по-добре да си крив, но жив, отколкото мъртъв… не… казва… казва… не мога да обясня на вашия език какво казва, Оярса. Но по-нататък казва, че единственото добро е да има много живи същества. Казва, че преди първите хора е имало много други същества и ония, които идват по-късно, са по-добри от предишните; но според него животните не се раждат от онова, което родителите разказват на своите малки за кривите и добрите постъпки. И казва, че тия животни не са имали милост.
— Той… — започна Уестън.
— Извинявай — прекъсна го Рансъм, — обаче забравих кой е този „той“.
— Животът, разбира се — отсече Уестън. — Той безмилостно е повалял препятствията, ликвидирал е всеки провал и днес в своята най-висша форма — цивилизования човек — и чрез мен като негов представител, неудържимо напира към онзи междупланетен скок, с който може би ще стане завинаги недосегаем за смъртта.
— Той казва — подхвана Рансъм, — че тези животни са се научили да вършат множество трудни неща; някой обаче не са могли и са мъртви, а другите животни не са ги съжалили. И казва, че сега най-доброто животно е онзи човек, който прави големи колиби, носи тежки товари и върши всичко друго, за което вече ти казах; той е един от тях и казва, че ако другите знаеха какво върши, щяха да бъдат доволни. Казва, че ако може да ви убие и да доведе нашите хора на Малакандра, те ще могат да живеят и след като нещо се случи с нашия свят. А после, ако нещо се случи с Малакандра, ще идат да убият всички хнау в някой друг свят. После в друг — и тъй никога няма да умрат.
— Заради това негово право — каза Уестън, — или ако щете заради мощта на самия Живот, аз съм готов без колебание да забия човешкото знаме в почвата на Малакандра; за да напредваме стъпка по стъпка, измествайки където се наложи низшите форми на живот, да завоюваме планета подир планета, система подир система, докато нашето потомство — макар и надарено със странни телесни форми и невъобразима душевност — изпълни всяко обитаемо кътче във вселената.
— Той казва — преведе Рансъм, — че заради всичко това няма да е крива постъпка — или поне ще е възможна постъпка — ако избие всички ви и доведе нашия народ. Казва, че няма да изпитва жалост. Пак казва, че може би те ще успеят да се прехвърлят от свят на свят и да избиват всички по пътя си. Мисля, че сега говори за светове около други слънца. Той иска съществата, родени от нас, да бъдат на колкото се може повече места. Казва, че не знае какви същества ще бъдат.