Не знаех да плача ли или да се смея. Реших никога повече да не отварям вратата на килера. Ако исках да сънувам онова, което се случваше вътре, нямаше проблем. Така двамата с брат ми щяхме да бъдем заедно и нямаше да се плаша толкова.
През деня бях особено прилежен в училище. Върнах се у дома и вечерях, бях много гладен. Прибрах се в стаята си и си написах домашните. Не исках да мисля за Стенландия или за Уилям. През нощта отново сънувах истории от килера, но този път те бяха по-реални от всичко, което бях правил там. Всяка една от фигурките бе оживяла. Вършеха неща, казваха думи, които никога не ги бях карал да вършат или да казват, които не можех да очаквам от миниатюрните пластилинови фигурки, разположени върху изрисуваните стени на един изрисуван килер. Стенландия се превърна в реалност. Бях щастлив. Играех си с брат си и всичко беше наред.
Пета глава
Месец по-късно при нас дойде да живее дядо ми. Баща ми не остана очарован от това. Дядо беше по-тежък случай и от чичо Бил и не плащаше нито цент. Братята и сестрите на мама трябваше да ни дават пари всеки месец, за да ни подпомагат в разходите за храна, дрехи и други неща, необходими за него, но обикновено забравяха. Откакто баба почина, всички сестри се редуваха да приемат дядо по домовете си. Сега беше ред на мама, а тя не се спогаждаше с баща си.
Със сестра ми се сместихме в моята стая, която някога чичо Бил използваше, но в продължение на две години отново бе само моя. Купихме две еднакви легла от магазина на госпожа Холис и преместихме моето в стаята на Джийн. Леглото ми бе толкова голямо, че изпълваше стаята, но пък и дядо бе едър, пълен човек и се нуждаеше от голямо легло. Остана място колкото човек да се изправи и да се промуши покрай него. До прозореца имаше скрин с чекмеджета и това бе всичко.
Мама заяви най-категорично не само пред дядо, но и пред всички нас, че на него му е забранено да пуши в къщата. От самото начало обаче ние с Джийн доловихме аромат на пури да се процежда в стаята ни. Решихме обаче да не казваме на никого. Преди лягане пъхах в ноздрите си влажни ролца от навита тоалетна хартия и така димът не ме дразнеше.
И двамата обичахме дядо, защото той винаги намираше време да играе с нас, особено на карти. Мама и тате обикновено бяха прекалено уморени. Освен това дядо бе страхотен разказвач. Не ни занимаваше с рицарски легенди или с приказки, а ни разказваше случки от собствения си живот, от времето, когато е бил малко момче, и те бяха по-интересни от всяка приказка.
Когато местихме леглата и мебелите, бях ужасно притеснен да не би някой да отвори вратата на килера и да открие моята Стенландия. Казах на мама, че искам леглото ми да бъде близо до килера и до вратата на стаята, така че за Джийн оставаше леглото до прозореца. Така щях да бъда най-близо до килера. Това се оказа фатална грешка. Мама обаче беше доволна, защото тя и без друго искаше да спя до вратата, за да закрилям Джийн. Не знам какво очакваше да се промъкне у дома, да се качи по стълбите и да влезе в стаята, за да нападне сестра ми, а аз пък да я защитя, но нямах нищо против, защото така бях по-близо до килера. Смятах, че това ще стимулира сънищата ми. Реших при пръв удобен случай да закова с пирони вратата на килера.
От момента, в който Джийн едва не умря, двамата с нея започнахме да се разбираме добре, е, добре като за брат и сестра. Тя обичаше да ме дразни, но обикновено знаеше кога да спре. Освен това знаеше, че рано или късно ще си отмъстя.
Една нощ например, докато спях, тя взела червения лак за нокти на мама и боядисала ноктите на ръцете ми, сетне скрила лакочистителя. Открих какво е направила едва когато слязох за закуска. Разбира се, отказах да отида на училище с този червен лак. Всички в „Сейнт Сирил“ щяха да ми се подиграват до гроб. Мама накара Джийн да каже къде е скрила лакочистителя и махна лака тъкмо навреме, за да не закъснея за училище. Въпреки всичко пристигнах последен от класа.
Изчаках две нощи. Накрая намерих лака за нокти. Отмъщението не трябваше да бъде злобно, а нещо като детска версия на „око за око, зъб за зъб“. Лакът за нокти стоеше в аптечката в банята, а лакочистителя скрих на тайно място, но естествено, не в килера.
Когато се уверих, че Джийн е заспала, боядисах носа й червен. Нямам предвид само връхчето на носа й, а целия й нос, включително и около ноздрите. След като тя бе момиче, лакирането на ноктите й нямаше да се брои за достатъчно сериозно отмъщение, затова се спрях на носа й. След това едва заспах, хем се страхувах какво ще стане, хем едва се сдържах да не прихна от смях.