Джийн бе прекалено малка и не достигаше огледалото в банята, а в нашата спалня пък изобщо нямаше огледало. Така че тя изпадна в същата ситуация като мен. Разбра за случилото се едва след като слезе в кухнята за закуска. Преструвах се, че не забелязвам нищо, и се привеждах над купичката с мюсли. Мама бе заета с миенето на съдове, но когато се обърна, едва не изпусна чинията от ръцете си.
— Мили Боже! Света Дево! Какво е станало, Джийн?
В мига, в който произнесе тези думи, тя проумя какво се е случило. Не успя да се сдържи и ме удари по главата. Мама рядко ни удряше, но този път бе побесняла.
— Постъпката й бе ужасна, Албърт, когато тя ти боядиса ноктите, но ти си достатъчно голям, за да не правиш така! Марш горе и донеси лакочистителя!
Джийн продължаваше да не разбира за какво става въпрос. Трудно е да видиш носа си, дори когато е боядисан в червено, особено когато не очакваш да ти се случи нещо такова. Джийн обаче се разплака. Заоглежда се в лъскавата ламарина на тостера. Хукнах към мястото, където бях скрил лакочистителя. Джийн бе толкова ядосана, че се опита да запрати купичката си подире ми, но мама я спря.
— Господинчо, ще те накарам собственоръчно да изтриеш лака от Джийн! Това не е като с ноктите. Сега чистенето ще бъде много по-трудно… Я се върни и донеси малко тоалетна хартия… Вземи цялата ролка!
Хукнах отново по стълбите. Погледнах часовника, вече закъснявахме за училище. Когато се върнах с тоалетната хартия, мама вече чистеше лака, но задачата наистина се оказа трудна. Той се размазваше все повече и скоро цялото лице на Джийн почервеня.
— Виж какво, Албърт, бягай на училище, преди да съм те убила! Кажи на сестра Мери, че Джийн ще закъснее малко. Да не си посмял да й кажеш защо!
Постъпих както ми каза. Вечерта мама разказа на татко какво се е случило. Очаквах да ме напердаши, но той просто отгърна следващата страница на вестника и се засмя.
— Може би така Джийн ще се научи да не минава границата, когато го дразни. Нека й е за урок. Албърт, ти си по-голям, не биваше да правиш така.
Това беше, не каза нищо повече. Не можех да повярвам на ушите си. По-късно се извиних на Джийн, обясних й, че не съм искал да й създам толкова проблеми. Отначало ми беше ядосана. Цялото й лице продължаваше да розовее, сякаш се бе изчервила. Покатери се на дивана в дневната и се погледна в огледалото. В първия момент плачеше, но после започна да се смее. И двамата се закискахме като луди.
— Приличам на клоун.
Смяхме се истерично, докато мама не дойде да ни се скара, че се държим просташки.
Сетне двамата с Джийн си обещахме да не се дразним, освен по малко, и да не се опитваме да си го върнем, освен ако реваншът не е особено забавен.
Спането в стаята ни обаче бе нещо съвсем друго. Там нямаше място за никакво дразнене. Работата беше сериозна.
Джийн се страхуваше от тъмното. Боеше се да остане сама в леглото, освен ако лампата не свети. Светлината от хола падаше върху моето легло, не върху нейното. Тя обаче настояваше вратата между стаята и хола да стои отворена.
На мен пък ми бе трудно да заспя. Обичах мрака. Не можех да спя през деня или на включена лампа. Смятах, че имам тънки клепачи. Освен това сънищата ми с Уилям бяха толкова реалистични и толкова сложни, че дори мъничко светлина, паднала върху очите ми, оцветяваше в червено образите в съня ми и променяше нещата.
Затова всяка вечер изчаквах Джийн да заспи. Разбирах кога е заспала, защото тогава започваше да смуче пръстите си по-силно от обикновено; по същия начин хъркаше и чичо Бил. Уверях ли се, че е заспала, ставах тихичко и затварях вратата.
Проблемът бе, че почти всяка нощ тя се будеше с писъци в мрака, разкрещяваше се, че вратата е затворена, та се налагаше да ставам и да я отварям, и отново да чакам сестра ми да заспи.
Бях готов да направя жертва и да преместя леглото си по-далеч от килера. Бях готов дори да си разменим леглата. Пъхнах под вратата на килера парче от щипка за пране и така я заклиних, та никой не можеше да я отвори, ако не знаеше тайната. Бях готов да се жертвам и да премеря силите си с всеки убиец или от каквото там се страхуваше Джийн.
Майка ни обаче не разреши да си разменим леглата. Настоя, че аз като батко на Джийн трябва да я закрилям. Освен това Джийн се страхувала да спи в леглото до вратата поради гореизброените причини. Нещо можело да се качи по стълбите и да я нападне в мрака. Оказах се в безизходица.