Един вътрешен глас му викаше да престане, да се извини, да каже, че е пиян, да се махне, преди да е станало късно, но той разбираше, че вече е твърде късно. Нямаше връщане назад. Разярено я хвърли на леглото и посегна към нея.
Насочи вниманието си към тялото, пропъждайки мисълта за наказанието, което го чакаше. Изобщо не си правеше илюзии — себелюбивият Демирис няма да се задоволи само с това, да му покаже вратата. Лари познаваше достатъчно добре магната, та да съзнава, че отмъщението му ще бъде далеч по-ужасно, и пак не можеше да спре. Ноел лежеше на леглото и го гледаше, очите й горяха. Той й се нахвърли, облада я и чак тогава разбра, че през цялото време е копнял за това. Желанието му се смеси с омразата, Лари почувства, че ръцете й обгръщат шията му, притискат го силно, сякаш никога няма да го пуснат, и чу гласа й:
— Добре дошъл отново!
В съзнанието му проблясна, че Ноел е превъртяла или че го бърка с някого, но това не го интересуваше, защото тялото й под него се извиваше и гърчеше. Той забрави всичко друго. Изведнъж го обхвана прекрасната увереност, че оттук нататък всичко ще бъде наред.
16.
НОЕЛ И КАТЕРИН
Атина, 1946 година
Необяснимо как времето се превърна във враг на Катерин. В началото тя не го съзнаваше и едва ли би могла да каже точно кога е започнало да работи против нея. Не разбра кога, как и защо си е отишла любовта на Лари, По един ден тя просто изчезна някъде в безкрайния лабиринт на времето, за да остави след себе си студено, кухо ехо. Ден след ден Катерин седеше сама в жилището и се опитваше да проумее какво е станало, къде е сбъркала. Не можеше да си припомни нищо по-конкретно, някакъв определен миг на откровение, когато би могла да каже: „Ето тогава Лари престана да ме обича!“ Може би всичко започна, след като той се върна от сафари в Африка, където беше заедно с Демирис три седмици. Липсваше й повече, отколкото беше предполагала. Тя си мислеше: „Непрекъснато отсъства. Точно както през войната, само че сега няма враг.“
Но Катерин грешеше. Враг имаше.
— Не съм ти съобщил добрата новина — рече Лари. — Повишиха ми заплатата — седемстотин долара месечно. Какво ще кажеш?
— Чудесно — отвърна тя. — Ще можем по-скоро да се върнем у дома. — Забеляза, че лицето му се опъва. — Какво има?
— Тук сме си у дома — рязко каза Лари.
Катерин го изгледа недоумяващо.
— Засега да — нерешително се съгласи тя. — Но едва ли искаш да живееш тук винаги.
— Никога не си живяла по-добре — отвърна Лари. — Все едно, че си непрекъснато на курорт.
— И въпреки всичко не е като в Америка, нали?
— Майната й на Америка! — викна Лари. — Четири години рискувах главата си за нея и какво получих? Шепа евтини медали! След войната дори работа не ми дадоха.
— Не е вярно — възрази Катерин. — Ти…
— Какво аз?
Тя не искаше да предизвиква свада, особено първата вечер след завръщането му.
— Нищо, любими. Изморен си. Хайде да си легнем по-рано.
— Не искам. — Той отиде до бара и си наля една чаша. — Довечера в бар „Аржентина“ ще има нова програма. Ще бъдат Пол Метаксас и още няколко приятели. Казах му, че и ние ще отидем.
Катерин го погледна.
— Лари — опита тя да говори спокойно. — Лари, не сме се виждали почти цял месец. Все нямаме възможност просто да седнем да си поговорим.
— Не съм виновен — работата ми е такава, трябва да пътувам — отвърна той. — Да не мислиш, че не искам да бъда с теб?
Катерин поклати глава.
— Не знам. Трябва да попитам масичката за спиритични сеанси.
Лари я прегърна и се усмихна невинно, по момчешки.
— По дяволите Метаксас и всички останали! Довечера ще си останем у дома — само двамата. Става ли?
Катерин погледна лицето му, съзнала, че не е била права. Разбира се, не е виновен, че работата му е такава. Естествено е, когато си дойде вкъщи, да иска да се види и с други хора.
— Ще отидем, ако кажеш — реши тя.
— Не — притисна я той. — Ще бъдем само двамата.
Не излязоха от апартамента целия уикенд. Катерин готвеше, любеха се, седяха пред огъня, разговаряха, играха карти, четоха. Тя не би могла да иска нищо повече.
В неделя вечерта след вкусната вечеря, която приготви, си легнаха и отново се любиха. Тя лежеше в леглото и гледаше Лари, който се отправи гол към банята. Мислеше си колко красив е и каква късметлийка е, загдето й принадлежи. Усмивката все още грееше на лицето й, когато Лари се обърна на вратата и небрежно подметна:
— Следващата седмица уреди повече срещи, за да не стоим така само двамата и да се чудим какво да правим.
Влезе в банята. Усмивката замръзна на лицето на Катерин.