На 15 юни т.г. лицето беше назначено като втори пилот в «Глоубъл Еъруейс» — местна авиокомпания с полети между Вашингтон, Бостън и Филаделфия.
Основана е наскоро, разполага с три приспособени военни самолета и доколкото успях да установя, не й достига капитал и има дългове. Един от вицепрезидентите ме уведоми, че Фърст Нашънъл Банк в Далас им е обещала през следващите два месеца да им отпусне кредит, с който да се закрепят финансово и да разгърнат по-активна дейност.
Въпросното лице се ползва с уважение и има изгледи за «Глоубъл Еъруейс».
„ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ «АКМЕ»
1402 «Д» Стрийт Вашингтон
№ 2–179–210, 20 юли 1946 г.
Уважаеми мосю Барбе,
«Глоубъл Еъруейс» неочаквано обяви фалит и прекрати дейността си. Доколкото успях да разбера, това е било предизвикано от отказа на Фърст Нашънъл Банк в Далас да отпусне обещания кредит. Въпросното лице отново е без работа и се върна към начина на живот, посочен в предишните доклади.
Няма да проучвам защо е отказан кредитът, нито финансовите затруднения на «Глоубъл Еъруейс», освен ако не настоявате изрично.
Ноел пазеше всички доклади и изрезки от вестници в специална кожена чанта, ключ от която имаше само тя. Чантата стоеше в заключен куфар, пъхнат в дъното на шкафа в спалнята й не защото тя смяташе, че Демирис ще рови в нещата й, а защото знаеше, че той си пада по интригите. Това беше лично отмъщение и тя искаше да е сигурна, че Демирис няма да научи.
Константин Демирис също имаше роля в плановете й, ала никога нямаше да го разбере. Ноел хвърли последен поглед на сведенията и доволна, ги заключи в чантата.
Беше готова да действа.
Всичко започна с едно телефонно обаждане.
Катерин и Лари вечеряха в дома си в неловка тишина. Напоследък Лари рядко се свърташе вкъщи, а прибереше ли се, беше навъсен и груб. Катерин разбираше злочестината му.
— Сякаш ме преследва някакъв демон — каза й той, когато „Глоубъл Еъруейс“ фалира.
Така си беше. Беше преживял невероятна поредица от провали. Катерин се опитваше да го насърчава, непрекъснато му напомняше, че е прекрасен пилот и че всеки би се радвал да го вземе на работа. Но все едно, че живееше с ранен лъв. Не знаеше точно кога той ще й се нахвърли и понеже се страхуваше да го изостави в критичен момент, се опитваше да разбира необузданата му ярост и да му прощава. Докато поднасяше десерта, телефонът иззвъня.
— Ало?
Някакъв мъж с акцент на англичанин попита:
— Моля ви, там ли е Лари Дъглас? Обажда се Йън Уайтстоун.
— Момент. — Тя подаде слушалката на Лари. — За тебе е. Йън Уайтстоун.
Той озадачен се намръщи.
— Кой? — После лицето му просветна. — За Бога! — Приближи се и взе слушалката от Катерин. — Йън? — засмя те той. — Господи, минаха почти седем години. Как ме откри, по дяволите?
Катерин наблюдаваше как Лари кима и се усмихва. Някъде след пет минути рече:
— Вижда ми се интересно, мой човек. Разбира се, че мога. Къде? — Изчака отговора. — Добре. След половин час. Довиждане.
Замислен, остави слушалката.
— Твой приятел ли беше? — попита Катерин.
Лари се обърна към нея.
— Всъщност не съвсем. Затова ми е странно. Бяхме заедно в Кралските военновъздушни сили. Никога не сме били особено близки. Но имал някакво предложение за мен.
— Какво предложение? — поинтересува се Катерин.
Лари сви рамене.
— Ще ти кажа, когато се прибера.
Наближаваше три часът сутринта, когато Лари се върна. Катерин седеше в леглото и четеше. Лари се появи на вратата на спалнята.
— Здравей.
Беше променен. Излъчваше въодушевление, каквото Катерин отдавна не беше забелязвала. Приближи се до леглото.
— Как мина срещата?
— Страхотно — внимателно рече Лари. — Направо не е за вярване. Май ще получа работа.
— За Йън Уайтстоун ли ще работиш?
— Не. Йън е пилот като мен. Казах ти, че сме летели заедно.
— Да.
— Е, след войната негов приятел грък му е намерил работа като личен пилот на Демирис.
— Корабният магнат ли?
— Кораби, петрол, злато — Демирис притежава половината свят. Уайтстоун е имал прекрасно положение при него.
— А какво е станало?
Лари я погледна и се усмихна.
— Напуска. Заминава за Австралия. Някой му е помогнал да започне свой бизнес там.
— Все пак не разбирам какво общо имаш ти с всичко това? — попита Катерин.
— Уайтстоун е говорил с Демирис да го заместя. Току-що е напуснал и Демирис още не е имал възможност да му потърси заместник. Уайтстоун смята, че работата е в кърпа вързана. — Той се поколеба. — Нямаш представа какво означава това, Кати.