— Естествено, естествено! — подигра се Халеф.
Когато кикотът на хаддедихните отново отекна, онзи предпочете да изчезне.
Ханнех беше дошла угрижена и сърдечно се зарадва, като видя, че ударът от ножа не е коствал кръв. С помощта на игла и конец закърпи мястото.
Сега знаехме, наистина, какъв вид борба ни очаква, но за съжаление не ни бе известно най-главното — какво оръжие ще се падне на всеки от тримата. Прозвуча трогателно, когато Халеф, толкова добре обучен и опитен, скромно заговори:
— Щеше да е по-добре, разбира се, сихди, ако не бяхме в неяснота в това отношение. Щяхме да поговорим с теб, а аз знам, че когато става дума за такива неща, човек винаги може още да се учи от теб.
— Едва ли, Халеф! Защото каквото мога и знам, на теб отдавна вече ти е известно.
— Далеч още не! Знаеш ли, сихди, при теб нещата стоят така. Докато говориш за употребата на това или онова оръжие, ти винаги се сещаш за още нещо и за разни преживелици, при които си си служил с тези оръжия. Всеки случай е отделен, всяка употреба и последица — различни. Тогава ножове, пушки и пищови оживяват, мислят и преценяват, буквално проговарят!
— Както твоят камшик — подметнах шеговито.
— Не му се смей! Той е една знатна харемска дама, която си има своите добри страни, но и своите кусури. Но сега ние не говорим за него! Нищо ли не ти хрумва? Някоя полезна мярка на поведение, която бихме могли да приложим?
— Вие знаете вече всичко! Но върху едно все пак искам да ви обърна внимание. Дръжте очите си отправени само към противника, всичко друго вреди, защото разсейва! При зрителите може да се случва каквото си иска, то не ви интересува. Често един твърд, уверен поглед е вече половин победа. За пушката нямам забележки, но за трите джерид аз бих направил следното. Оставям първо противника да хвърли копията си, защото така трябва да внимавам за него, а не и за себе си. При нераздвоено внимание е лесно да се отбегне копието му. Свърши ли ги, без да ме е улучил, той е безпомощен и знае, че го превъзхождам. Това му създава чувство за несигурност.
— Но после и той ще направи като теб. Необходимо е само да внимава и следователно лесно ще избегне хвърленото ти копие.
— Аз ще му отнема със сигурност, като известно време правя движение на хвърляне, но не хвърлям. Това ще му се стори смехотворно и той по-малко ще внимава. Когато забележа, че при тези финтове остава спокойно да стои, хвърлям вече истински, и то трите копия бързо едно след друго.
— Машаллах! И трите? Защо?
— Противникът ще мисли, че ще хвърля само едното и поради това ще насочи вниманието си към него и не вече към мен. Докато следи дъгата на полета и гледа нагоре, вероятно няма да види че хвърлям отново. Второто копие ще го улучи, а ако не то, третото със сигурност. За целта е необходимо, наистина, първо, да си добър хвърляч на джерид, и второ, да имаш обучено око на коя страна иска да избегне противникът, защото второто мятане трябва да го направиш нататък.
— Благодаря ти, сихди! Това е урок, който ще си отбележа. Бих искал жребият на мен да тикне копията в ръцете. Ще постъпя точно така, както ти сега ни посъветва. А как би се държал при борбата?
— Това зависи от противника и начина, по който ще се проведе. И тъй като и двете неща са ми неизвестни, не мога да имам план. Има борби от най-различен характер. Тук много вероятно става въпрос за обичайната при бедуините, когато човек се опитва без съблюдаване на всякакви правила да повали противника, така че победеният с цялото тяло да докосва земята.
— Ще ми се тая работа да се падне на мен! — пожела Омар бен Садек. — При мен и най-силният бен кхалид няма да остане дълго прав.
Като погледнеше човек Омар, той сякаш не бе в състояние да вдъхне някакво голямо безпокойство на противника. Фигурата му не беше нито висока, нито необичайно плещеста. Но който го бе видял разсъблечен и знаеше колко често се бе поставял като мъж на място, определено му вярваше повече, отколкото му личеше. В борбата неговите мускули бяха сякаш от желязо, а сухожилията от стомана. Когато застанеше разкрачен, свиеше юмруци и прибереше лакти към тялото, неколцина мъже трябваше да се напрегнат, за да го помръднат от мястото му. Краката му приличаха тогава на непоклатими колони. И такава жилавост притежаваше всяка отделна част на тялото му.
— За теб не бих се безпокоил. Омар — съгласи се Халеф. — Теб никой не може да те повали. А твоята хватка за бавно просване на този, когото си склещил, не може да наподоби никой хаддедихн.
— Хватката не е моя, защото я научих от ефендито. Тя е много лесна, но е необходимо пръстите нито миг, след като са се вдълбали, да не поддават, което си е цяло изкуство. Ако този жребий се падне на мен, можете да не се кахърите за нашата чест. Но, ефенди, какво мислиш за това, че борбата трябва да се води на живот и смърт? Бени кхалид действително няма да ни щадят Смяташ ли, че и ние трябва да постъпим така?