— Да — обясних аз.
— Това е отстъпването от Бога. Ашдар е отцепничеството от царството, чийто жител си сега ти, и преминаването към това на безсърдечието и жестокостта. Внимавай да не направиш първата крачка! Ще я последват други и преди да забележиш, че си напуснал пътеката, ще бъдеш вече далеч от него. Бях помолен да ти кажа, че вървиш точно срещу Дракона. Една битка с него не може да се избегне и затова аз ще ти дам знак, когато вдигне лапите да те сграбчи. В този миг на опасност ще ме чуеш да ти дам думата «Ашдар». Щом я доловиш, веднага отстъпи от решението, което възнамеряваш да вземеш. То би те довело до гибел.
Говореше толкова настойчиво, сякаш действително ме грозеше опасност. Сега продължи не толкова високо:
— Слабото тяло, което виждаш да стои пред теб, е превърнато чрез съблазън в твой враг. Аз те моля въпреки това да не го лишаваш от любов, от която той така много се нуждае, за да стигне дотам, където трябва да отиде! Аз те водих заедно с него — него за изцерение, теб за добиване на прекрасен опит. Прости му онова, което върши в заблуда, и остани негов приятел въпреки неохотата му! В свещената Мека знам едни покои, в които лежат три молитвени килима. Двата са в червен цвят, но не за тях ми е думата, основата на средния е оцветена в синьо и извезана със златни мъдрости от Корана. Той е истинският. Там ще намериш целта на сегашните си мисли, която ще ти донесе покой, там ще намериш също ключа за делото, чрез което ще бъдете спасени, и не само вие, но и един друг… Сега ти казах необходимото. Върви там, където вече те очакват! Придържай се здраво към това, което ти е дадено, и си остани добър човек! Сбогом!
След тези прощални думи мюнеджията напусна мястото, до което ме бе довел. Мина край мен и пое обратно по пътя към кладенеца. Аз стоях с гръб в тази посока. Когато се обърнах, видях бени кхалид да идват от запад на кладенчовите скали — така, както бе казано на пратеника. Присъствието ни там беше наложително. Това ли бе имал предвид слепецът, като каза, че трябвало да отида там, където вече ме очакват? Странно! Тръгнах, без да имам време да размисля върху казаното. Вярно, исках специално да си запаметя онова, което бях чул относно «покоите в Мека». «Три молитвени килима», средният със златно извезани мъдрости от Корана! Той бил. В какъв смисъл? Моите мисли още сега били насочени към тази цел! Аз действително имах убеждението, че Ел Гхани, умеещ така добре да използва слепеца, е виновен и за големите загуби, за които се бе оплакал мюнеджията. Да не би за това да бе намекнато? И сме щели спасение да намерим чрез този килим? За спасение може да се говори само при някоя опасност. Очакваше ли ни такава? Допустимо беше, наистина, толкова повече след срещата с Ел Гхани и хората му! И кой беше другият? Да не би мюнеджията? И кой по-нататък бе Ашдар, Дракона? Той вече ме дебнел и сблъсъкът с него бил неизбежен.
Трябваше да се откажа от тези размишления, защото сега ме ангажираше действителността. Бени кхалид бяха дошли с камилите и багажа си. От това можеше да се заключи, че бяха сигурни в победата си и възнамеряваха веднага след това да заемат кладенеца. Оставиха животните на временен бивак от другата страна на скалите и приближиха после да застанат така, както им казваше пратеникът. Поне видях, че ги поведе към западната страна на описаната от нас окръжност и тръгна там напред-назад. Май ни се удаде да имаме слънцето зад гърба си. Шейхът им още стоеше в горда сдържаност при камилите. Хаддедихните също се бяха строили вече по нашата страна. Бяха проснали едно одеяло, на което седеше Ханнех, за да наблюдава битката. Така понастоящем при кладенеца нямаше никой, защото и меканците се бяха махнали оттам Халеф им беше казал, че могат да правят каквото им е угодно, и ето как ги видях да се изтеглят заедно с мюнеджията към бени кхалид. Техните животни също бяха с тях. Съкровището, около което се въртеше всичко, се намираше на съхранение у нас.
Извадих моята двадесет и пет зарядна карабина. Като ме видя да идвам с нея, Халеф се обърна:
— Ха така, сихди! Шейхът е ревнив, наистина, за славата си, че никога не нарушава своята дума, ама на тези бени кхалид не бива да се вярва. Ако не излязат победители, възбудата може да ги подведе към брутални действия, на които той да не съумее да попречи. Твоята карабина е най-доброто противосредство. Мястото ти е тук до Ханнех. Кхутаб ага ще седне от другата й страна.
При нас беше тихо, но при бени кхалид царяха, необикновена шетня и възбуда. Мина доста време, докато нещата се уталожат. Най-сетне те насядаха в широк полукръг, в който оставиха празнина, за да не пострада някой от летящите куршуми и копия. Само трима не седяха, а вървяха с горди крачки напред-назад и предизвикателни жестове, бяха нашите противници, сред които и «окъпаният».