Вълнението, което това предизвика при бени кхалид, не може да се опише. Победителят не обърна внимание на тази осезаема последица от неговото хладнокръвие и превъзходство. Той се върна спокойно при нас и зададе само въпроса:
— Можех ли да го направя по-добре, сихди?
— Не — заявих аз. — Ти надмина всички очаквания.
Ханнех го погледна усмихнато и само каза:
— Аз го знаех!
Баш насир също му каза:
— Хаджи Халеф Омар, ти спаси съкровището, защото след това второ поражение бени кхалид не могат да имат претенции към него. Те сега вероятно ще се откажат от третата битка.
Тогава Омар бен Садек, който вече се беше приготвил и разсъблякъл до кръста, отвърна:
— Не бива да мислиш така. Нали виждаш, че съм вече готов за борбата. Тази схватка няма да е за съкровището, наистина, но те ще искат да си отмъстят, и затова можеш да бъдеш сигурен, че няма да се откажат.
Кхутаб ага огледа голото тяло на Омар. Поклати глава и каза:
— Вашата бойна способност човек открива едва когато ви види без покривало. Та ти си почти два пъти по-широк от мен.
— Не беше ли го забелязал? — ухили се Омар доволно:
— Не!
— Тогава внимавай, когато вдигна бен кхалида от пантите! Ние научихме от нашия ефенди една чудна хватка под ключицата. Към нея аз прибавям един удар в другата подмишнична ямка, сграбчвам странично долу плътта и ако това се извърши рязко и с пълна физическа сила, повалям в пясъка и най-силния мъж.
— Значи и това от ефендито?
— Не — отрекох аз. — Само хватката под ключицата съм показал. Другото е прибавил Омар бен Садек и ми го демонстрира едва преди нашето отпътуване. Той следователно е мой учител в този силов захват и аз съм любопитен дали ще мога да го възпроизведа. Днес за пръв път ще го видя в сериозно изпълнение.
Сега прокънтя гласът на шейх Тавил:
— Борецът тук!
Станах веднага и отидох при него. Този начин да ни крещи заслужаваше един урок.
— Ти имаш всички причини да бъдеш учтив и скромен — назидах го аз, — защото ние не само сме победители досега, но ще ви докажем, че и такива ще останем. Канс ел Адха, впрочем, вече ни принадлежи, така че продължението на борбата е излишно.
— Страхувате ли се?
— След случилото се досега този въпрос е толкова смехотворен, че няма да му отговоря. Искам само да ти изясня, че ще завършим третата битка само от добра воля. Акълът ти явно вече не е така бистър.
Моята забележка го доведе до такава ярост, че ме хвана за ръката и ми ревна в лицето:
— Помоли веднага за прошка, иначе ще те размажа с ей тия юмруци!
— Нищо няма да моля — отвърнах много спокойно. — Уговорено беше, че ще бъде избягвано всяко оскърбление, а ти така ни ревеш, сякаш сме крастави кучета. Сега оскърбяваш и мен, нещо повече, осмеляваш се дори да слагаш ръка върху мен. Следователно нарушаваш мира. Внимавай какво ще ти кажа! Не уважиш ли веднага думите ми, ще ти покажа кой кого може да размаже! И тъй, махни си бързо ръката от моята!
— Кучи син! — отговори оня, като хвана и другата. — Вие си чешехте езиците, че не съм участвал в единоборствата. Сега ще ти покажа дали…
Тавил не продължи, защото онова, което се случи, му отне говора. По време на своите гръмко изревани думи бе опитал да ме тръшне, но аз му приложих споменатата преди малко хватка под ключицата, което го принуди да ме пусни с другата ръка и да посегне насам. По този начин откри подмишничната ямка, в която попадна моят нанесен отдолу нагоре удар и го отхвърли настрани. Сега посегнах със същата ръка надолу и я вдълбах така безцеремонно в хълбока му, че забрави да крещи. Вдигнах го и го запратих на земята.
Това се бе случило в рамките на едва десет секунди — толкова бързо, че неговите хора го видяха да лежи, без в действителност да знаят как е станало. Той поиска да скочи, но не можа. Удаде му се да се надигне много бавно и с болезнено пъшкане. Когато стоеше после приведен пред мен, аз заговорих спокойно както преди:
— Е, как стои работата с размазването? Дето ме нарече кучи син, ти прощавам. Но ти ми посегна и това донесе позор за теб и племето ти. Отсега нататък ще казват: «Тавил бен Шахид, шейхът на бени кхалид, който толкова се гордееше с ненарушимостта на своята дума, наруши дадената пред Корана клетва.»
След тези думи го оставих да стои там и се върнах на мястото си. После го видях да се отдалечава бавно с куцукане.
— Добре го направи — изрази похвала Халеф. — Сега и той е победен. Как само ще проклина гнева си, подвел го към тази грешка!