Това не можеше да не направи впечатление. Ако ездачите бяха мирни поклонници, щяха да останат тук, защото следващият кладенец бе отдалечен на един ден път, а един пилигрим не бива да се скита нощем по непознат отрязък от пустинята. Дадох на Халеф тихото разпореждане да даде на своите хора и войниците заповед да не позволят да бъдат разпитвани. Той го извърши незабелязано от непознатите.
Поклонниците хвърляха особени погледи към нашите коне и пъстрата хеджин на персиеца. Начинът, по който оглеждаха скришом и с жадно възхищение животните, и на края се спогледаха, направи впечатление на мен и Халеф.
— Сихди, това са може би конекрадци! — прошепна ми той.
— От племето бени лам — допълних аз.
— Машаллах! Възможно е.
— Нямам доказателства, наистина, но съм склонен да твърдя, че не се лъжа. Че принадлежат към фаввал на шерарат, е лъжа, защото ако наистина бяха такива, пътят им за Мека щеше да ги води все покрай керванската пътека Тебук, Медаин-Салих и Медина, но не толкова далеч в източната част на пустинята Нефуд. Шейхът на бени кхалид ни каза, че неговият боен поход се отнася за бени лам. Ето защо ми се струва, че двамата бедуини са съгледвачи на това племе и търсят бени кхалид.
Скоро след това ни бе предоставено доказателство, че съм познал. Когато напоиха камилите си, единият ни попита:
— Накъде води оттук пътят ви?
— Към Анн Барид — отвърнах аз.
— Нататък ще яздим и ние сега и там ще се отморим. Утре вечер ще се видим там.
Колко умно и хитро! Той искаше да знае кога възнамеряваме да потеглим оттук. Ето защо го заблудих:
— Радостта, да ви срещнем там, ви е отказана, защото ние сме толкова уморени, че ще напуснем този кладенец едва вдругиден.
Тогава шпионинът попита непредпазливо бързо:
— Значи утре целия ден ще бъдете още тук?
— Да.
— Не сте ли имали някаква среща? Ние бяхме предупредени за бени кхалид, които се намирали на боен поход срещу бени лам и се скитали в околностите на Бир Хилу.
Сега имахме най-добрата възможност да си отмъстим на бени кхалид, като насъскаме бени лам към тях. Едно бързо движение на Халеф ми подсказа, че той наистина се кани да отговори в този смисъл. Но аз го изпреварих:
— Ние също сме хиджджадж и не ни интересуват свадите на чужди хора.
— Но все пак бихте могли да ни дадете сведения дали сте видели следа от бени кхалид или дори самите тях.
— Не, вие сте бени лам, а не шерарат. Няма да се оставим да ни заблудите и не ни хрумва да стоварим върху себе си вината за кръвта на други.
Той поиска да отвърне нещо разпалено, но му дойде по-добра идея и премълча. След кратко време възседнаха животните си, сбогуваха се сухо и поеха в западна посока, докато пътят за Аин Барид трябваше да ги поведе на юг. Значи смятаха за излишно да направят още един опит за промяна на мнението ни за тях.
— Защо не им каза истината за бен кхалид? — попита ме хаджията.
— Неистината ли им казах?
— Не. Само премълча. Но колко хубаво щяхме да се отървем от отмъщението на Тавил бен Шахид, ако бяхме пратили подире му бени лам, за които сега съм убеден, че се таят там някъде на запад от нас.
— С това щяхме да причиним кървав сблъсък между тях.
— Което и без нас сигурно ще се случи.
— Тогава ние няма да имаме вина. Но моето сведение щеше да бъде толкова непосредствена причина, че по-късно щях да си отправям най-горчиви упреци. Я си припомни Ел Мизан, драги Халеф!
— Да, Везните на справедливостта! Имаш право, сихди. От нас се иска любов и ако ти беше отговорил на този съгледвач, това един ден щеше да ни бъде отчетено като омраза, като отмъщение, а ние не искаме да сложим такъв тежък товар върху душите си. За първи път се страхувам в живота си, и то от тези ужасни Везни, дето изкарват всичко скрито-покрито на дневна светлина.
Де да държеше всеки очите си отворени за наблюдението, че добротата носи в себе си възнаграждението, а злината — наказанието За съжаление повечето хора никога не проявяват това внимание и само в редки случаи се поражда своего рода удивление, човекът се замисля за кратък миг и после с окончателната присъда «Странна случайност!» счита работата за уредена. А случайност няма. Поне за вярващия християнин върху тази дума е теглена дебела черта. Нейният откривател не е знаел нищо за Божията мъдрост и справедливост и всички, които са я имали на уста след него, не са отправяли своето внимание към небесното познание. Хората вече говорят така красиво учено за макрокосмос и микрокосмос. Първото означава целия всемир, второто е човекът. Сега хората са готови да се възхищават на онзи така наречен «велик световен порядък», според който всичко принадлежащо към макрокосмоса се движи по строго предписани закони и нито едно явление не може да съществува само за себе си, а се намира в тясна връзка с цялото, защото едното трябва да се развие от другото в логична последователност. Това добре се съзнава и го признава дори атеистът. Той признава дори че закони с подобна непоклатимост действат също така в микрокосмоса, сиреч в човека, но с това има предвид само земното тяло, предопределеното за небето. И все пак има един световен душевен порядък, който заслужава поне също толкова голямо възхищение както онзи удивителен порядък в макрокосмоса.