Щях наистина да изпадна в голямо затруднение какво да отговоря на тези добре обосновани упреци, ако храбрият хаджи не беше ми се притекъл на помощ.
— Как ти дойде на ума да оскърбяваш сихдито така тежко? Да не би той да е виновен, че тази сура при толкова много християни не живее там, където би трябвало да живее? Казвам ти, той пише книги, които се отпечатват и се четат от хиляди хора. Необходимо е само един-едничък път да изложи вътре молбата, че те всички да станат единни и да се заобичат, и те ще го сторят на часа! Знам го така сигурно, както съм убеден, че тази любов свързва него и мен.
Халеф спря да види ефекта от своята защита. А аз какво мислех? Замълчах си!
Милият Халеф! И дори с ангелски езици да говорех и книгите си с ангелски пера да пишех, думите ми пак щяха да заглъхнат без резултат. Но един ден ще дойде времето от предсказанието. Тогава ще има само един Пастир и едно стадо. Само че кога? Трябва ли да си сложим бездейно ръцете в скута и да чакаме само Бог да се разпорежда? Нима не можем да сторим нищо за постигането на това единение?
Персиецът не отговори. Сигурно съзнаваше, че упрекът трябва лично да ме е засегнал, макар да не бе го възнамерявал. Ето защо хаджията продължи по-меко:
— Какво разбираш ти изобщо от християнство? Нима познаваш Китаб ел мукаддас на християните?
— Не — призна колебливо баш насир.
— Значи не можеш да говориш за християните. Корана познаваш, значи ти е разрешено да говориш за враждата между неговите изповедници, а тя е толкова голяма, че няма защо да се кахъриш за християните.
В този миг иззад завесата на тахтиревана прозвуча:
— Ел Мизан! (Везните на справедливостта!)
Значи Ханнех още не спеше. Беше чула всичко и сега извика на своя «повелител» предупредителната дума.
— Каква е работата с Ел Мизан? — попита той.
— Не помоли ли сихди да те предупреди с тази дума, когато си ядосан?
— Да, помолих го действително.
— Аз ти я извиках, защото сега се сърдиш на Кхутаб ага, баш насирът на Мешхед Али.
Халеф отвърна по своя радушен начин:
— А, Ханнех, най-прелестна на прелестните, приеми моята благодарност за вниманието, което оказа на твоя Халеф! Но те моля за разрешение да ти съобщя, че ти не си сихдито. Той единствено трябва да ме предупреждава. Това си е негово право, което не бива да му отнемаш. Когато двама души раздрусват моя гняв, той ще стане по-голям вместо да намалее. А и освен това не гневът, а любовта и приятелството ми повелиха да се заема със защитата на този, на когото ведно с теб и нашия син принадлежи цялото ми сърце. А сега опитай да поспиш, любимке на моята душа! Това е най-доброто, което можеш да сториш, когато ме смяташ за гневен. Лелетик мубарака! (Благословена да е нощта ти!)
Тя отговори само с къс, весел смях, който Халеф толкова много обичаше да слуша. После той ни каза тихо:
— Слушайте! Тя се смее! Колко приятно звучи смехът на една почтена и радостна жена! Има жени, на които лицата са все като кисел оцет. Точно като външността им е и тяхната вътрешност — мяза на някоя мрачна шатра, в която не можеш да намериш каквото дириш. Тя преобразява деня от своя живот за себе си и околните в нощ. А душевността на една весела жена е извор на топла слънчева светлина за нейния мъж, децата й и всички, с които влиза в досег. Такъв един извор на весело настроение и щастие имам и аз в моята шатра. Аллах да благослови Ханнех! Сега тя ще спи. Няма ли и ние да го сторим, сихди? Нощта е кратка, а кой знае какви напрежения ще ни донесе денят.
Имаше право, макар и той като мен да си нямаше представа, че този ден ще бъде много по-неспокоен, отколкото си мислехме. Опитахме се да наложим покой над събудените от Бен Нур оживени видения, което на края наистина ни се удаде. Заспахме.
8. Преговори
Събудих се, когато първият светлик оповести идването на утрото. Халеф, Ханнех, Кара, Ел Мюнеджи и персиецът още спяха. Не ги събудих, станах и се отдалечих с тихи стъпки да обходя веригата на нашите постове. Разбрах, че нощта е минала спокойно и не се е мярнал никакъв бен кхалид. След това отидох до кладенеца и научих за свое задоволство, че всичките ни камили и коне са напоени, Водата не беше лоша, както и самото име на извора го подсказваше — Бил Хилу означава Сладък кладенец — така че днес можехме да очакваме от животните спорна езда. Шейхът на бени кхалид и меканците не бяха спали, което бе лесно обяснимо. Те се държаха тихо, но бесът от сегашното им положение ясно си личеше. От очите на Ел Гхани святкаше омраза, която гарантирано щеше да ме порази, ако това бяха истински светкавици. Но Тавил бен Шахид не беше способен да мълчи. Едва ме видя да приближавам и ми кресна: