Тази заплаха бе нова грешка, защото дори да не бяхме вече решили максимално да се подсигурим, щеше да ни предупреди да бъдем нащрек. Но много повече от това ме занимаваше констатацията, че Ел Гхани бе успял да убеди слепеца в своята невинност. Само след кратко време Ел Мюнеджи отново се намираше под влиянието на тоя негодяй, когото считаше за свой благодетел и най-добрия човек.
Халеф бе изслушал последния изблик на шейха на бени кхалид със самодоволна усмивка Сега му каза:
— Радвам се, че стигна до това прозрение и призна така искрено своето безсилие. Ние бихме могли да го използваме по такъв начин, че да ни запомниш за всички времена, но в своята неизвестна доброта решихме да постъпим с вас снизходително, както ни повелява любовта. А ние я проявяваме към всички хора, та дори към враговете си.
— Не ми е притрябвала вашата любов! — избухна Тавил.
— Ще се наложи да я приемеш и няма да можеш да й се противопоставиш, без значение искаш, или не.
— А дето уж съм признал безсилието си, не знам нищо такова. Аз си имам моите воини, които ви превъзхождат многократно.
— Ние не се страхуваме от тях. Засега ние сме в предимство и ще се погрижим да го запазим.
— А аз изисквам освобождението си. Ако се възпротивите, ще пратя тоя вестител до воините ми със заповед веднага да грабнат оръжие срещу вас.
— Ами опитай, де! Ако той се осмели да напусне това място без наше разрешение, завинаги ще го задържим тук с един куршум.
— Аллах да те смаже! — изсъска шейхът, който знаеше колко прав беше дребният хаджи.
Той не обърна внимание на проклятието, а продължи:
— Нашият приятел Кхутаб ага преследваше престъпниците, ограбили Канс ел Адха от Мешхед Ала. Той искаше да ги залови и отведе в свещения град на шиитите, където ги очакваше смъртно наказание. Но сега реши да се откаже от намерението си. Ще ги пусне да си вървят като някоя гнусна твар, с която човек не желае да се омърси. Ние им бяхме отредили бастонадата, но и от нея ще се откажем именно защото не искаме повече да влизаме в съприкосновение с мръсотията, от която те направо са се вкоравили.
— Приказвай си, приказвай! — изсъска шейхът — Когато свършиш, аз ще ти кажа каквото имам да ти казвам.
— Хубаво! Подчинявам ти се, могъщи повелителю на този бивак! С крадците работата за нас е уредена, сега идва твоят ред. Ние и теб ще освободим Съгласен ли си?
— Давай нататък!
— Това не ти ли е достатъчно?
— Повече от достатъчно ми е, а именно вашето лукавство и притворство, които ви белязаха още от самото начало. Как завладяващо умееш да говориш за вашата доброта! Но аз познавам бездната на падението, която зее зад тази привидна снизходителност. Вие се отказвате от наказанието на «крадците», защото много добре знаете, че са невинни. Първо сте им задигнали списъка, а като успяхте сега да заграбите самите предмети, прикривате отстъплението си с лицемерна благост. Така стоят нещата, мошеници такива!
Подигравателен кикот последва тези думи, които съдържаха толкова безсрамие, че Халеф се обърна отривисто към мен и гневно попита:
— Сихди, сега сигурно няма да е грях, ако му дам един убедителен отговор с камшика?
— Ние не бием, Халеф — предупредих аз.
— Добре! Тогава ще овладея гнева си.
— Не говори за гняв! — присмя се отново шейхът на бени кхалид. — Това, което наричаш гняв, е само яд, че ви прозрях. Към него се добави жалкият страх от нашата добре доказана храброст.
— Страх? — попита Халеф с най-голямо учудване.
— Не отричай! Много добре знаеш какво беше уговорено — трябваше да се бием за меканците. Сега вие ги освобождавате без борба. Това не е ли бъзливост?
Хаджията едва съумяваше да потисне гнева си Трябваше да си даде голям труд, за да отговори възможно по-спокойно:
— Ти измъдри това преиначаване на нещата само за да се изперчиш.
— Аз казах истината.
— Не, ти излъга! Не беше решено да се бием за освобождението на крадците, а те да представляват наградата от битката. Те се намираха при вас и ние искахме да ги имаме. Затова бе определено да принадлежат на победителя. Но сега нещата не опират до завладяването на техните особи, защото ние си ги имаме до пускането им на свобода. Ако ги пускаме безнаказано да се измъкнат, то го правим от милосърдие.