Земята е едновременно един от органите на Слънчевата система и самостоятелен, жив организъм. Земята преобразува енергията на светлината във вечно обновяващата се форма на земния живот. В живите клетки безмълвното знание се съхранява и предава от ДНК.
На земята е присъщ собствен обмен на веществата, и те също имат собствени органи. Земните органи преработват слънчевата енергия, след което тя отново се отправя към Слънцето чрез процес, твърде сходен с процеса на дишане. Към земните „органи“ се отнася нейната атмосфера, функционираща като кожа на планетата, океаните, горите и целият животински свят. Човешкият род също е един от органите на земния организъм. Функцията на човешкия род е да преобразува енергията от материална в ефирна и обратно — от ефирна в материална. Първобитните племена до ден днешен почитат всяка част (орган) на Земята като божество. Има бог на океана, бог на въздуха и бог, олицетворяващ човека. Има лични и семейни богове, както и богове на цели народи. Днес вместо думата „бог“, ние използваме термина „дух на нацията“, но същността е еднаква.
Боговете са родени от човешкия разум. Какво означава Бог? Богът е същност от много по-висш порядък, отколкото човека. Мисълта, че съществува бог на въздуха или бог на моретата кара хората да почитат тези божествени енергии, които служат за надеждна защита на Земята. Не е трудно да си представим, какъв ще бъде благотворният резултат, ако мнозинството от хората се отнасят с почит към всеки от земните органи, включвайки целия човешки род. Освен боговете, олицетворяващи земните органи, хората се покланяли и на други богове, дошли от други краища на Вселената.
Днес човечеството преживява решаващ момент в историята на целия земен живот. Започнало е отдавна замислено небесно програмиране. На много места едновременно се откриват знания, запазени от всички древни традиции. И това разкриване на безмълвното знание става в отговор на сигнали на разума, постъпващи от центъра на нашата галактика, идващи през Млечния път през нашето Слънце.
Мигел твърди, че в епохата на Шестото Слънце ние сме стъпили на 11 януари 1992 г., което било точно предсказано в ацтекския календар. От този ден настъпва рязка промяна в енергията, идваща от Слънцето. В очакване на споменатото събитие, дон Мигел и група ученици се отправили към Теотихуакан. Той видял как се променила цветовата структура на светлината. Вибрациите на нашата слънчева светлина се учестили и станали по-фини. Дон Мигел отправил новата светлина в определена посока и изпълнил ритуала за приемане на новороденото Шесто Слънце. Той описва всичко, което се случило, като чудо. Спътниците му забелязали станалата с него промяна, а след това и сами усетили, че стоят сред храмовия комплекс, облени от поток слънчева светлина, носеща нов, особен заряд. Всичко живо на планетата, а и самата планета, претърпяла изменения в своята ДНК.
ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина, е основно градивно вещество, чиято молекула има формата на двойна спирала, присъства в ядрото на всяка клетка и предава генетичната информация) е проявление на особена, светлинна вибрация, постъпваща от Слънцето, която се преобразува в материя. Всички форми на земен живот — от камъка до човека — притежават присъщи на тях вибрации, идващи от Слънцето. Всяко растение, животно, вирус и бактерия имат свой собствен лъч светлина. Той се кондензира от Майката Земя, а информацията, заложена в него, се преобразува в материя. Посредством това безмълвното знание се предава от поколение на поколение в различните форми на живот. Всяка форма притежава собствена ДНК. Обаче науката до ден днешен не е успяла да формулира фината разлика между различните форми на ДНК.
Днес сме в началото на новото време. То може да доведе до смекчаване на изповядваните от нас твърди позиции и възгледи, но за съжаление ние, хората, не умеем да се променяме достатъчно бързо, за да предотвратим надигащата се природна катастрофа. Опасността от изместване на земната ос, климатичните аномалии и промяната на земната кора е напълно реална, тъй като Земята възприема притока от нова енергия като възможност да издери самата себе си.
Промените във вибрационната честота, постъпващи на Земята, не са останали незабелязани от някои учени. Рой Редхоф пише: „…През 1962 г., когато по многочислени потвърждения влязохме в Епохата на Водолея, започнахме да навлизаме в зоната на влияние на фотонния пояс, обкръжаващ Плеядите. Трябва да преминем през неговия център около 2011 г. Граф Сен-Жермен нарича този фотонен пояс Златната Мъглявина — паралелна вселена с твърде голяма честота на вибрацията. Постепенно тя поглъща нашата вселена. Постепенното сливане с тази вселена с много по-висока вибрация дава тласък за много промени“. („Ню Са-йънс Нюз“, том Ш, стр.7).