Задаваме си вечните въпроси. Какво е Бог? Какво е Вселената? Какво е смъртта? Какво е нашата планета Земя? Що е материята? А светлината? Съвременната наука се опитва да даде обяснение на въпросите от материалния свят. На наше разположение е необозрим обем всевъзможни знания, но тези знания не дават отговори. Какво има зад електроните? Какво се крие по-далеч в космоса, зад галактиките? Какво крие душата ни? Имало ли ни е преди да се родим? Какво се случва след като умрем? Казваме: „Аз съм“, но какво в същност означава „аз“?
Като професионален медик, бих могъл да кажа: „Аз съм човешко тяло, съвършена биологическа машина с великолепен мозък, създаден от милиарди микроскопични компютри или неврони. Тялото ми е изградено от дребни живи същества (клетки), от които се състоят различните органи. Аз съм комплекс, които се нарича човешко същество“.
Какво точно прави живота на тялото възможен? Какво всъщност представлява човешкият мозък? По какви механизми действа? Опитваме се отчаяно да се ориентираме в това с помощта на микроскопи и електроника. Нашите експерименти се увенчават със страхотни резултати, но все още не знаем, какво точно представлява мозъкът.
Предстои ви някога да умрете, но сега живеете. Какво е животът? Защо все разсъждаваме за нещо, което не можем да постигнем? Разумът ни подсказва какво е истина и какво — не е. Има решения и знания, които стоят отвъд пределите на нашия ум, но е невъзможно да ги достигнем.
Ако говоря, че съм щастлив, вие ме разбирате. Но имате своя представа за щастие. Когато изпитвам болка — физическа или емоционална — мога да я опиша с помощта на думи и понятия, но пълно обяснение не може да се даде. Гневът и ревността са само понятия. Истината е, че ние, хората, сме всъщност велика загадка.
Когато станах Майстор на трансформацията, осъзнавах, че всичко наоколо, включително самият аз, е проявление на движеща се енергия.
По-нататък Мигел говори за това, че предметите, кои-то ни се струват твърди и плътни, в действителност също се състоят от атоми, които са в състояние на постоянно движение. И твърдият, на пръв поглед, предмет, всъщност е движеща се енергия. Разстоянието между атомите е много по-голямо, отколкото тяхната маса. Ние възприемаме вещи-те като неподвижни, но това е илюзия. Всичко наоколо се движи непрестанно.
Това, което виждаме, не е нищо друго, освен светлина, отразявана от различните предмети. Отразената светлина им придава определена форма. Ние сме съгласни да приемаме нашите визуални усещания за реалност и истина, но тази истина е проявление на договор или консенсус, в който ние сме един от партньорите. Сетивното възприятие е чудо, нагледно демонстриращо нашата способност да творим външната реалност. На пръв поглед възприемаме света чрез органите за осезание, но фактически сами го създаваме чрез нашия ум.
Ние сме създали език, с помощта на когото даваме название на всички животни, растения и други компоненти от тази вселена. Наименованията на предметите придават реалност на света на илюзиите. Сътворената от нас реалност ни дава лъжливо усещане за безопасност.
Ние чувстваме, че стоим твърдо, с крака забити в земята. Виждаме небето. Усещаме вятъра и дъжда. Всичко това ни е познато. Но то е просто съновидение, сътворено от нашия ум. Това съновидение има материална структура, защото такова сме го направили с нашата магия. Всички ние сме вълшебници.
Притежавайки способност да създаваме своята реалност, ние сме тясно свързани с всичко, което съществува в нея. Това, което виждам с очите си, е истина само в моята реалност. Но ако малко променя своята гледна точка, ще загубя предишната си истинност.
Всички ние странстваме из Вселената на борда на космическия кораб, наречен Земя. Носим се с огромна скорост през космическото пространство. И тъй като всички се движим с една и съща скорост, струва ни се, че всичко наоколо е неподвижно. Ако замрем за миг в неподвижност, докато целият свят лети бързо все по-далече, пред нас ще се открие друга реалност.
Ако променим гледната си точка, ще видим, че нашето тяло е форма на енергия, която се превръща в материя и ни позволява да се преместваме в пространството. Още една разновидност на енергията, която ни заобикаля и същевременно е частица от нас самите, е разумът. Разумът е форма на енергия, той не е материален. Ние мислим. Чувствуваме. Сънуваме. Но не можем да отнесем къс от съновидението в лаборатория и научно да потвърдим неговото съществуване. Не можем да вземем в лаборатория любовта си и да заявим: „Това е любов“. Да докажем съществуването на емоциите не е в наша власт, но знаем, че на света има любов, тъй като сме способни да я почувстваме. Любовта не е материя, тя е енергия. Енергия, която съществува. Всичко съществуващо притежава енергия. Енергията е неунищожима. Тя няма нито начало, нито край. Поддава се само на трансформация.