Един човек в състава на земния човешки орган може да се сравни с неврона в човешкото тяло. Един неврон може да вземе решение, на което може да се подчини цялото тяло. По същия начин един човек може да вземе решение, на което да се подчинят всички елементи. Елементите са подвластни на намерението на човека.
За да се предизвика дъжд, е необходимо да трансформираш своята гледна точка и да станеш едно цяло с дъжда и атмосферата. Когато човек постигне пълна хармония с техните вибрации, може да се случи всичко, което пожелае. Този принцип може да се приложи и при идентификация на човека с животните или с които и да са други органи на планетата. Този процес може да се разпространи не само на Земята, но и в цялата Вселена.
След като човечеството осъзнае взаимовръзката между човека и Вселената, няма да е трудно да види, че в астрологията има голяма истина. Астрологията е по-скоро наука, отколкото средство за предсказване на бъдещето. Древните толтеки знаели, че Вселената е живо същество със своя обмяна на веществата. Астрологията била наука, обясняваща обмяната на веществата във Вселената.
Толтеките били ясновидци, знаели какво ще се случи с планетата, защото умеели да дават тълкувания на качеството на енергията, която изисквала Вселената от Земята.
Ние пораждаме, създаваме емоционалната енергия, а това е главната форма на енергия, която Земята изпраща към Слънцето. От Слънцето емоционалната енергия се излъчва в цялата Вселена. Слънцето контролира Земята и взема решения, въздействащи на целия й живот.
Слънцето й изпраща светлина. В слънчевата светлина е закодирана цялата информация, предназначена за Земята. Светлината е енергия. Всяка енергия притежава памет, затова всяка информация може да се съхранява в светлината. Слънчевата светлина пренася информация по цялата планета и предизвиква една или друга реакция. Нашата планета притежава фина, материална и емоционална енергия. Земята реагира на информацията, закодирана в слънчевата светлина и отговаря, излъчвайки енергията, която изисква от нея Слънцето.
Великият философ-йезуит Теяр дьо Шарден нарекъл специфичното проявление на ума и мисълта, което обхваща цялото земно кълбо, с термина неосфера. Не-осферата е орган на ума, създаден от съвкупния разум на всички съществуващи на земята хора. Тази идея обяснява съвпадането по време на най-важните научни открития и цялата стремителност, с която се разпространяват идеите от ума на един човек в ума на друг и които водят до промени в човешката мисъл.
Рупърт Шелдрейк, британски биохимик, предлага теорията за формиращата се причинност, съгласно която всяка природна система — от кристалите до човека — има единно за всички морфологично поле.
Индивидуалните същности, съществуващи в пределите на всяко поле, наследяват колективната памет. Тази памет управлява навиците, поведението и се грижи за 1 възпроизводството на рода. В пределите на определено поле през пространството и времето действа някакъв морфологичен резонанс. Всяко поле е единно, затова цялото енергийно поле се движи към постоянна еволюция — от атомите към галактиките. С течение на времето отделните системи се изчерпват, умират и изчезват.
Шелдрейк пише:
„Съгласно хипотезата за формиращата причинност, изчезналите полета в определен смисъл все още съществуват, макар че не могат да се проявят, тъй като няма нещо, което да резонира в унисон с тях. В настоящия момент потенциално съществува и енергийното поле на динозаврите, но вече няма съответстващи системи на същата честота — например, живи яйца от динозаври — които биха могли да уловят техния морфологичен резонанс.
Ако по някаква причина — да кажем, генетическа мутация или внезапен екологически стрес — някой жив организъм влезе в резонанс с полетата на древен или измрял вид, тогава тези полета отново могат да намерят своето проявление и да се стигне до внезапното появяване на архаични организми…“
Хипотезата на Шелдрейк в много отношения наподобява толтекските видения на дон Мигел. Самият Мигел е жив организъм, влизащ в резонанс с древните толтеки, тъй като техните съновидения са оживели в него и днес той енергийно създава поле в други хора, които да разделят с него неговото съновидение.
Даденото от Мигел обяснение на взаимовръзката между Слънцето, Земята и човешкия живот е твърде сходно с концепцията на Шелдрейк. Мигел ни насочва към Слънцето като център на цялата информация и интелект в Слънчевата система. И макар Слънцето да получава информация от твърде голям жив организъм в центъра на галактиката, за нас, обитателите на Земята, именно Слънцето е източник и причина за цялата наша еволюция.