Мигел описва неизчерпаемата река на светлината, която тече от Слънцето към Земята и носи в себе си вибрациите на всяко същество и всяко поле, съществуващо на нашата планета. Светлината, идваща от Слънцето, е причина за проявленията на всеки човек и на всички живи същества, свързани в единно поле. В резултат на непрестанната еволюция, Слънцето излъчва светлина с видоизменени вибрации и възприемащият организъм трябва да реагира и да излъчи енергия обратно към Слънцето, за да продължи процесът на енергиен обмен.
Нагуал като Мигел е способен да „види“ тази река от светлина, както е видял промяната в света през януари 1992 г. по време на своята визита в Теотихуакан.
Когато настъпят изменения в светлината, ние започваме да преработваме енергия с ново качество. Трудно е това да се докаже с лабораторни методи, защото науката не възприема светлината като живо същество.
Нашите очи „изяждат“ тази нова светлина като храна, но с по-високо качество. Тя ще окаже въздействие на нашия ум, но не и на нашите гени.
Днешната наука, с нейните ограничени възможности, практически не е способна да разкрие този факт, но с времето човечеството ще докаже, че светлината е биологическо същество, надарено с разум и е източник на нашия собствен интелект.
На всеки човек е присъща определена светлинна честота, присъстваща и в самото Слънце. Тази честота, подобно на речен поток, е свързана със Земята. Тази река от светлина е вечна и ще съществува докато съществуват Слънцето и Земята. Ако променим гледната си точка във времето и пространството, ще можем да видим светлинната река като напълно материален обект, както в нашето време и пространство виждаме собствената си длан.
Вече знаем, че ако преместим гледната точка в по-малко ускорено време и пространство, ще престанем да виждаме дланта като нещо плътно. Вместо това ще видим всички атоми и електрони като постоянно движещо се енергийно поле. Светлинната река, както всяка река, съхранява своята форма, която никога не е една и съща.
На светлинния лъч са присъщи възприятия и съзнание. Милиарди лъчи съединяват Слънцето и Земята. Тази светлина дава живот на хората, които се „хранят“ с тях в непрекъснат процес на приемане и предаване.
Постъпващата в тялото информация променя клетките на мозъка и на другите органи. В отговор на въздействието на Слънцето, в човека се променя метаболизмът на слънчевата светлина и човек предава обратно към Слънцето енергия с ново качество.
Слънцето създава промени.
Целият светлинен поток придобива ново качество и въздейства на цялото човечество, защото новото свойство на светлината обхваща всички хора.
По този начин можем да обясним ефективността на молитвата. Изразеното с молитва намерение на човека се връща към Слънцето с поток светлина.
Нагуалът е човек, който създава по собствено желание малко подобие на слънце. Наричаме го черно слънце, защото светлината му е недостъпна за човешкото око.
Нагуалът усеща светлинната река, която свързва целия живот на планетата. Това е огромна река, направо светлинен поток, а нагуалът е способен да различи отделните лъчи на всеки човек. Всички нагуали съзерцават линията на съзнанието — светлинния лъч, чрез който хората променят своето съзнание.
В наше време светлината усилва творческото начало, въображението и интелекта на човека.
Между процесите на промяна на цялото човечество (или човешкия орган на Земята) и обикновените хормонални процеси на превръщане на девойката в жена има много общо. В тялото на девойката е заключена цялата вселена, в това число нейните вътрешни органи, кръв, нерви, хранопровод, главен мозък и всички системи, свързващи тези органи в единно цяло.
Слънцето и Земята всъщност са части от един жив организъм. Казано с други думи, достигайки определена степен на зрялост, Земята отправя към Слънцето послание. И Слънцето реагира, давайки тласък за еволюционните промени на човечеството. Слънцето действа като главен мозък, както мозъкът на девойката инициира хормоналните промени в нейният органи-зъм, водещи до нейното съзряване.
Хората не притежават способ да разшифроват закодираната информация, постъпваща от звездите, но определени частици от ума и душата са способни да я разберат. Ние можем да насочим тази информация в определено русло. Земята, като живо същество, разбира без труд получените послания. Земята излъчва светлина, но нейната честота е недостъпна за човешките очи. В отговор на посланията, постъпващи от Слънцето, Земята отправя към него собствена светлина. Тази светлина може да бъде ефирна или емоционална.