Информацията, необходима за бягство от съновиденията на планетата, има огромно значение и за разширяване на хоризонтите на науката. Когато науката се съгласи с мисълта за това, че Земята е живо същество, това ще даде мощен тласък за развитието и разширяването на научната теория. Установявайки, че едни и същи живи същества се проявяват в цялата Вселена и между тях съществува единна взаимовръзка, науката ще се придвижва много по-далеч. Разумът на всички живеещи на Земята хора ще стане Единен.
Тази концепция изцяло ще промени цялата психология. Друга ключова идея на толтеките е, че умът е сътворен от емоции, че ние през цялото денонощие пребиваваме в съновиденията и в резултат на нашето опитомяване (а всички ние всъщност сме опитомени животни) във всеки от нас живеят едновременно Съдията и Жертвата, че нашият ум е живо същество, както е живо същество и всяка емоция, способна да живее в нашия разум и зад неговите предели и ние творим емоциите и телепатично ги изпращаме към околните — всичко това са компоненти от философското възприятие на живота.
Една от загадъчните толтекски концепции е, че можем да преместваме своето съзнание от ума към волята. Това преместване се явява източник на нашата потенциална способност напълно да трансформираме планетата и да станем Богове. Способни сме да контролираме фината енергия. Способни сме да управляваме собствените съновидения и да оказваме благотворно въздействие върху съновиденията на другите хора.
Всяка от тези идеи може да окаже отдалечени във времето последствия върху човешкия ум. Усвоявайки безмълвното знание на толтеките, човек получава достъп до изконно човешка форма на магия, която рядко стига до нас по традиционните канали.
Упражнение
Запишете на касета описаното по-долу упражнение. След това прослушайте записа, закривайки очите си. Призовете на помощ въображението си и се постарайте да видите тази история лично.
В това съновидение аз се оказвам след пладне сред приказно красива гора. В обкръжението на цялата тази красота се чувствам много уютно. Виждам дърветата, цветята и лъчите на слънчевата светлина. Виждам пеперудите и слушам ромона на реката. Отивам към тази река, където в сянката на голямо дърво седи старец. Този белобрад човек с добри, внимателни очи, излъчва мощна разноцветна аура.
Сядам пред него в очакване, докато той забележи моето присъствие и ме погледне.
Питам: „Как излъчваш около себе си тези прекрасни цветове и можеш ли да научиш и мен?“
Той отговаря с усмивка:
„Твоята молба събуди в мен спомен, тъй като преди време точно така видях своя учител и му зададох същия въпрос. В отговор той разтвори гърди и ми даде от сърцето си. Видях, че ярък пламък излиза от него. Тогава разтворих моята гръд и сложих този пламък в сърцето си. От този момент всичко в мен се промени, защото този пламък беше беззаветната му любов. Усетих пламъка на тази любов и той се превърна във все-поглъщащ огън.
Разделих тази любов, дарявайки с нея всяка клетка от тялото си. От този ден станах едно с моето тяло.
Реших да обикна своя ум. И заобичах всяка емоция, всяка мисъл, всяко чувство и всяко съновидение. Този пламък напълно трансформира ума ми и в отговор ме дари с такава огромна любов, че пламъкът запламтя още по-ярко. И сега не мога да не поделя тази любов с другите.
Реших да споделя своята любов с всяко дърво, всяко цвете, всеки стрък трева и всички растения в гората. Те отговориха на моята любов със своята любов.
И ние станахме едно.
Но моята любов все растеше и растеше и с нея растеше непреодолимата потребност да я споделя.
Затова реших да вложа по малка частица от своята любов във всеки камък, в почвата, във всеки метал на земята и те в отговор ме обикнаха.
И ние станахме едно.
А моята любов продължаваше да расте. И аз реших да даря с късче от тази любов всяко съществуващо на земята животно — от птицата, до котката и кучето. В отговор те ме дариха със своята любов и защита. И станахме едно. А моята любов се разрастваше все повече. Затова реших да обгърна с нея цялата атмосфера с нейните ветрове, урагани и смерчове и получих от тях ответен дар на любов. И ние станахме едно.
С това моята любов не свърши. Тя така се разрасна, че аз обърнах лице към небесата, където видях слънцето, луната и звездите и реших да ги надаря с частица от моята любов, а те ме обикнаха в отговор и ние станахме едно. А моята любов растеше и се разрастваше, затова реших да я споделя с всеки човек — със старците, мъжете, жените и децата. И ние станахме едно. Сега съм навсякъде, накъде да отправя своите крачки“.