Теотихуакан е свещено място, едно от най-могъщите на Земята. Мигел казва, че изначалният дух на Исус пребивава в Теотихуакан, където е влязъл в своята чиста форма на светлинен лъч. Той и други негови последователи чувстват, че духът на Христос обитава Двореца на Ягуара зад двореца на Пеперудите в северния край на Пътя на Мъртвите. И Хермес, и Христос отдали частица от своята енергия на Замъгленото Огледало и с тяхна помощ той отново открил своята божествена същност и проектирал редица съоръжения, предназначени да помогнат на хората да се избавят от своите страхове, които ги държат в кошмара на ада.
Нашето дълго съновидение на ада е преизпълнено със страдание, тъга и гняв. То контролира нашите емоции. Ако вместо ада започнем да съновиждаме земния рай, тогава енергията на мозъка ще промени вибрациите си във вибрации на любов и хармония. Може да се запитаме какво идва първо — видението за любовта или нейната вибрация? Импулсът, който довежда до промяна на вибрациите в човешкия ум, излиза от Слънцето. Енергията на Слънцето ни подтиква към усилване на Любовта и отслабване на страха. И тогава започваме да творим съвършено други съновидения — не за ада, а за рая на земята. Новото съновидение води началото си от Слънцето.
По оценката на Мигел, нужни са две хиляди години (т.е. пълната Епоха на Водолея), за да може напълно да се измени съновидението на човечеството, но промените вече са започнали и оказват своето въздействие. Мигел се надява още приживе да стане свидетел на кризисния момент на трансформация, макар старото съновидение упорито да се съпротивлява на промените. Много хора, мислещи по старому, ще се вкопчват отчаяно във властта, която живее, за да разпространява кошмари. И все пак, страхът трябва да бъде прогонен напълно от нашето съновидение, ако искаме да се измъкнем от този ад, в който днес пребивава човечеството.
Новото съновидение няма да настъпи, докато не загине старото. Тази колосална промяна ще донесе всемирен хаос, който ще последва след крушението на всички системи, основани на страха. Но от този хаос — ще израсне и разцъфне новото съновидение. Вече стъпихме в новия етап на еволюцията и навсякъде виждаме промените и ответната реакция към тях.
Опитите да се избегнат промените са безплодни и опасни. Промените са неизбежни. Ако хората сами не се решат на промяна, природните катастрофи ще ги принудят да ги направят. Земята не един път ни е предупреждавала чрез наводнения, пожари и земетресения, че нейното търпение е на изчерпване. Тези катастрофи могат да се изтълкуват като опит на Земята самостоятелно да заличи раните, нанесени от хората. Гъсто населените центрове, в които няма покой, привличат към себе си природни бедствия, тъй като общото съновидение на населяващите ги хора е пълно с много страх и насилие. Мигел казва, че природните бедствия могат да се предотвратяват, ако бъдем малко по-разумни. Проява на променящото се съзнание може да се види в излизането на населението от големите градове и преминаването към по-малко деструктивни технологии и по-прост живот в неголеми селища.
Войните, превърнали се в чума за нашето столетие, са резултат от нашето адско съновидение, но по своята истинска същност хората съвсем не са войнствени. Мигел предсказва, че в резултат на изменения на съновиденията, някога войните ще останат за хората само като смътен спомен.
Главната идея на Мигел е, че няма от какво да се страхуваме. Пътят, по който се развива светът, е абсолютно правилен. В човешкото съзнание произтичат промени, следователно, променя се и самата еволюция. В миналото всяка крупна промяна в еволюцията отбелязвала и промяна в енергийния поток, идващ от Слънцето.
Слънцето олицетворява активното мъжко начало, а Луната е свързана с женското интуитивно начало. Когато с настъпването на смъртта се връщаме в състояние на чиста енергия, нашият отправен пункт е Слънцето. Връщането у дома означава връщане към Слънцето. Луната е олицетворение на процеса на завръщане. Както Луната отразява слънчевата светлина и я отпраща обратно към източника, така и хората, образно казано, могат да се върнат към своя първоизточник — Слънцето — с помощта на „замъгленото огледало“ на Луната.
В Теотихуакан, Замъгленото Огледало присъства в Пирамидата на Луната с нейната просторна площадка. Женският аспект на това място се подкрепя от шестнадесет фу-това, изваяна от камък богиня, която тежи двадесет и два тона. Камъните били прибрани от площада пред Пирамидата на Луната по време на големите реставрационни работи, започнали в Теотихуакан през 1962 г. Сега е поставена в Националния антропологичен музей в Мексико. И макар, че в околностите на Текскоко било намерено незавършено изваяние, нито една друга масивна каменна фигура не била намерена в Теотихуакан.