Дон Мигел е роден нагуал. От мига, в който се е появил на света, в него се проявило силно осъзнаване на духовното, нетипично за възрастта му. Той е роден Майстор на намерението. От ранна възраст приема учението не само от роднините си, но и сам се учи чрез своите видения.
Мигел е посветил живота си да разпространява духовното познание. Вече десетилетия той черпи от своите видения скритата в продължение на векове древна мъдрост и щедро я раздава на своите ученици по време на лекции, семинари и пътувания в целия свят.
Ако никога не сте се срещали с Мигел, тази книга ще ви помогне да се освободите от страха и да го замените с радостта.
Всички се боим и очакваме страха. Според дон Мигел, страхът е закономерен резултат от „опитомяването“, на което от ранна възраст се подлагат децата. Страхът се проявява в начина, по който възприемаме действителността. Страхът е причина за болестите, войните и отчуждението от радостта, която ни принадлежи по рождение.
Най-големият от всички страхове е страхът от смъртта. Пътят, по който ни води дон Мигел, води към самото лоно на страха от смъртта. Неговата мъдрост е почерпена от видения, идващи от толтекския духовен център, Те-отихуакан, където учители от древността са открили пътя за избавление от страха от смъртта.
В продължение на години, Мигел всеки месец посещавал Теотихуакан със свои ученици и ги водил по Пътя на Мъртвите. На различни етапи от това пътешествие, той ръководел специални ритуали, чрез които учел учениците си да преодоляват страха и да се освобождават от него. В процеса на обучението в тях се раждал нов поглед към действителността, пълен със справедливост и щастие.
Не е нужно да пътувате до Теотихуакан, за да се докоснете до мъдростта на дон Мигел. Достатъчно е да се отправите на въображаемо пътешествие в дълбините на собствената си душа.
1
ТЕОТИХУАКАН, МЯСТОТО, КЪДЕТО ХОРАТА СТАВАТ БОГОВЕ
Теотихуакан — мястото, където хората стават богове — е свещен център на толтекската култура и се намира на трийсет мили северозападно от град Мексико. В продължение на векове толтеките пазели и предавали от уста на уста тайно знание за изцеление и духовна трансформация и успели да го съхранят в първоначалния му вид векове наред.
Мигел Анхел Руис е пряк приемник на толтекската традиция. От своите предци той е наследил вродената, сен-зитивна връзка с Теотихуакан. Някогашният лекар хирург, потърсил духовно обучение в семейството на майка си и се превърнал в нагуал — Майстор на Намерението.
Кои са били толтеките? По думите на дон Мигел, те не са отделно племе, както майте. Самата дума означава пришълци от различни племена, които са достигнали висока степен на духовно просветление. Точно те станали известни с името толтеки. Високото ниво на съзнание, което притежавали, им давало право да живеят в свещения град Теотихуакан.
Мигел споменава историята на Теотихуакан, фрагменти от която открил по време на своите астрални пътешествия в различни епохи и култури от миналото. Историята започва по време на Третото Слънце, преди повече от двайсет хиляди години. Тогава на земята съществувала раса, която притежавала способността да поддържа в абсолютно равновесие тялото, разума и духа. Имунната система на тези хора била толкова силна, че почти не познавали болестите. Нивото на тогавашната наука и техника доста превъзхождало нивото на нашата цивилизация.
Хората от тази раса — почти толкова многочислена, колкото сме днес — свободно общували помежду си, защото техният разум бил достъпен за голям обем информация. Чувството за вина и взаимно обвинение им били напълно непознати. В съзнанието на Третата раса живеела мечтата за един свят, който много прилича на земен рай. Споменът за това се е съхранил в човека до наши дни.
Хората — не само човешки същества — били надарени с могъщ разум. Съществуват и други, незрими същности, свързани тясно с човешкия род, които също обитават тялото на Земята. Те, както и хората, участват в нейния метаболизъм. Тези същности имат цял спектър от проявления — от много добри до много зли. Понякога се вселяват в тялото на отделен човек. В много традиции тези същества са добре познати. От незапомнени времена живеят рамо до рамо с хората и често споделят съдбата им. Някои народи ги наричат богове. Толтеките ги нарекли Съюзници.
Съюзниците нямат мозък, който е „фабрика“ на емоциите, а без фината емоционална енергия Съюзниците не могат да живеят. Хората са много тясно свързани с тях, както домашните животни са свързани с хората. Ние, хората, приемаме слънчевата енергия посредством храната, която е била преработена от Други живи същества — растения или животни. Нашият мозък трансформира материалната енергия във фината енергия на емоциите. Емоционалната енергия снабдява с храна и нашия разум, и Съюзниците (или боговете). С други думи, всички ние сме източник на храна за боговете.