Археолозите дали на каменното изваяние на богинята ацтекското име Чалчиутликуе, Богиня на Водата и съпруга на бога на Дъжда Тлалок. Някога я украсявали с тюркоазени обици и нефритена пола. На гърдите й блестяла златна огърлица, която впоследствие била похитена. Сичин свързва тази огърлица с търсенето на злато, заради което боговете се явили на земята, но е съгласен с другите учени, че Пирамидата на Луната символизира преклонение пред свещеното женско начало. А преклонението пред водата, символизирало от Крилатия Змей и главата на Бога на Дъжда Тлалок в Пирамидата на Кетцалкоатл, символизира мъжкото начало. Това са важните съоръжения на Теотихуакан — символ на единството на божественото начало. В Теотихуакан няма други изображения на божества.
Статуята на Чалчиутликуе била намерена преди столетие, лежаща по лице сред храмовите руини в западната част на площада пред Пирамидата на Луната. Била известна като „Камък на припадъците“ — заслужава си човек да полегне върху нея, защото веднага настъпва пълно отпускане. Сега тя е отделена от вибрацията на заобикалящите я камъни и пирамиди, и изглежда отчуждена и непроницаема. Но в Теотихуакан била поставена с определена цел. Това изваяние е запазило предишното си значение и до днес. То е знак за необходимостта от възраждане на женското начало в нашето колективно видение за Бога и за почит към водата, която е кръвта на Земята.
В Теотихуакан съновидения и богове съществуват в пълна хармония. Това наистина е било място, където хората могли да станат Богове. В наше време, когато знанието, скрито в свещените места, постепенно прониква в ума на специално подготвени хора, отново получаваме достъп до хармоничното съновидение, господствало някога в Теотихуакан. Регулярните, извършвани в продължение на пет години ежемесечни посещения в Теотихуакан и влизането там в състояние на транс, вдъхновили Мигел за собствена интерпретация на значението на този храмов комплекс.
Отчасти трудът на нагуала (както го разбира Мигел Анхел Руис) е в постигане на свещената цел, заложена в пирамидите и храмовете на Теотихуакан. Архитектурата и археологията сами по себе си не могат да обяснят тяхното предназначение. Мигел има намерение да възстанови и възпроизведе тайнствата, познати на практикуващите в Теотихуакан преди много векове. Процесът на трансформация и тогава, и сега е свързан с видението за влизане във вътрешността на огромния двуглав змей, олицетворяващ Пътя на Мъртвите.
Пътят на Мъртвите завършва при Пирамидата на Луната, където поклонникът символично бива изхвърлен от устата на звяра. След това, преминалият през трансформация пилигрим отива на съседния Площад на Пеперудите, символизиращ рая, за да премине отново в чистото състояние на хармония и блаженство.
Всяка крачка вътре в тялото на змея е изпълнена със значение. Преди да се пристъпи към процеса на освобождение, крачейки по Пътя на Мъртвите, човек е длъжен добре да се запознае с определени езотерични концепции, на които учи Мигел.
В следващата глава се дава кратък обзор на ключовите идеи на толтеките, които Мигел е извлякъл от космоса, с помощта на своите видения в Теотихуакан.
5
УМ, ЕВОЛЮЦИЯ И СЪНОВИДЕНИЕ
В своето учение Мигел неуморно повтаря, че нашите идеи и съновидения идват от Слънцето. Ние възприемаме предметите чрез тяхната отразена светлина, която също има за източник Слънцето. Реалността, каквато я познаваме, е възпроизведена в нашия разум посредством отразената светлина.
Когато Библията казва: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Слово“ (Йоан. 1,1), това е безусловна истина, както от шаманска, така и от научна гледна точка. Звукът е сроден със светлината и притежава същата генеративна енергия. Звукът е енергия, вибрираща с различна честота.
На чистата енергия са присъщи свойствата като звук, цвят, температура, движение, памет и осъзнаване. Животът също притежава тези свойства. Айнщайн, в своята теория за строежа на Вселената, сравнявал енергията с масата и скоростта на светлината. Същото наблюдение толтеките изразили с други думи: „Всичко е светлина. Всичко, което знаем и виждаме, носи в основата си светлина“.