От гледна точка на фината енергия, човешкият живот на Земята е бил сътворен, за да вижда различни съновидения. Хората сами сътворяват реалността, до която се докосват чрез своите съновидения. Всичко, което усещаме, е проявление на нашето съновидение.
Трансформацията на енергията в съновидението започва с материята. Светлината, която виждаме, е отразена от материалните предмети, които проектираме като образ вътре в очите си, при това, косвено. В този процес на възприятия участват и нашите емоции. Образът, който се поражда в нашия ум, е проекция на отразената светлина, която преминава през огъня на нашите емоции. Тази дейност развива ума. Нашият разум се състои от емоции, както тялото от атоми.
В момента на появяването си на света бебето няма разум. Неговият главен мозък е абсолютно незрял и на детето му предстои тепърва да учи. Мозъкът прилича на система от компютри, които трябва да бъдат включени. Той няма съзнание. И макар че на клетъчно ниво детето носи паметта за еволюцията и спомена за някои емоции, то няма разум, с който да създаде съновидение.
Детето се ражда на света с всички знания за Вселената, но в началото не е способно да мисли. То просто знае. Неговата ДНК носи в себе си безмълвното знание за живота. Едва сформирала се в утробата на майката, нервната система на детето започва да функционира, но до момента на раждането няма пряк контакт с външния свят, а само косвен — чрез тялото на майката. По този начин до раждането си детето получава оскъдна информация, достигаща до него чрез вълните на светлината.
В продължение на няколко години след раждането детето остава свободно, като диво животно. То все още не е опитомено и затова не възприема съновиденията, които му предават семейството, религията и културата. В процеса на опитомяване се развиват детските емоции. Те зависят от съотношението „похвала — наказание“. Постепенно детето усвоява правилата на наследените от него форми на поведение. Придобива определени навици. И усвоява съновидението на своето общество, а не го избира самостоятелно.
Опитомените деца обикновено се бунтуват срещу внушеното им съновидение. Те загубват предишната си невинност. В западната култура, където хората работят много, младите хора навсякъде виждат насилие. То е на мода не само в индустрията на развлеченията, но и в тези компании, в които се обединяват подрастващите. И системата на насилие ги поглъща. Те се покланят на общоприетите идоли — мъжът-мачо и жената като обект на сексуални желания. Престъпникът се издига в ранг на герой. Моделите, който следва днешната младеж, по своята същност са адски проявления. Те само усилват кошмара, създаващ тягостна обстановка в света.
Тежките рани, който Замъгленото Огледало видял около себе си, кървят до ден днешен, но сега кризата е обхванала цялото общество. Затова сме заети да търсим по-добър път във взаимното общуване. Бракът, който някога е бил основа на обществото, е опорочен от стремежа да се подчини партньора. Този стремеж трябва да се замени с взаимното уважение.
В края на Епохата на Рибите открихме за себе си, че нашето колективно съновидение е истински ад. Виждаме, че то е отровено, както сме отровени ние и цялата Земя. Опасявам се, че то трови цялата Вселена. Заради Земята и Вселената, човешкото съновидение се нуждае от корекция. Вече навлязохме в Епохата на Водолея. Изменението на нашето съновидение е еволюционна крачка напред. С всяка Зодиакална Епоха (или с всяко Слънце, според ацтекските понятия) еволюцията върви напред.
Досега дългата хилядолетия еволюция е била насочена към развитие на човешката способност да мисли, да вижда съновидения и да твори реалността.
Следващите крачки ще водят отвъд пределите на страха, към Любовта. Любовта ражда целебна съзидателна енергия. Човечеството ще преоткрие отново вибрацията на енергията на любовта и ще усети благотворното й въздействие върху здравето, образованието, политиката и духовността.
Съдията и жертвата
В ада управляват двама господари — Съдията и Жертвата. Съдията, обитаващ в нашия разум, ни обвинява. Жертвата покорно приема обвиненията и изпитва чувство на вина. Тези два аспекта на нашата същност се ненавиждат един друг. Връзката между тях у всеки от нас е прекъсната в процеса на опитомяване, независимо към какви убеждения са се придържали възрастните, които са ни възпитавали.