Няма нужда да очакваме рая след смъртта. Длъжни сме да попаднем в него още приживе. Много по-лесно е да се измъкнем от адското съновидение, докато сме още живи, отколкото след смъртта. Между нас и избавлението от ада стои клопката на нашата представа за себе си, прекомерната ни гордост и страхът от позор и наказание.
В последните години много гуру учат своите последователи да обвиняват за страданията си родители, съпрузи или който и да е друг. Всъщност, учат ги да бъдат жертви.
Толтекската система учи, че ние отдавна сме престанали да бъдем безпомощни деца и сме достатъчно силни, за да променим всичко. Ако осъзнаете това, ще окажете съпротива, силите ви ще стигнат, за да промените ситуацията. Дори тези, които са преживели насилие, могат да променят своята реалност. Болката от нанесените рани стихва, ако осъзнаете, че всичко е само сън. По силите на всеки от нас е да промени сюжета на вървящия в съзнанието му филм, защото е едновременно и режисьор, и сценарист, и актьор в него и може на чисто да препише историята на своя живот.
Нашите сънища обикновено продължават дневните ни съновидения, когато бодърстваме. Нашият ум дава на всичко, което виждаме, своя интерпретация. Единствената част от съновиденията, с която всеки човек е готов да се съгласи, е, че се намира в капан. Рамкирането на всеки от нас е еднакво. То е резултат от сключеното от нас споразумение с нашето обкръжение на планетата Земя. Това ни позволява да се чувствуваме в пълна безопасност и ни дава увереност. Дава ни усещане за време и пространство. Около нас съществуват и действат жизнени цикли, които пораждат чувство за стабилност. Забелязваме промените във фазата на луната и смяната на годишните времена. Но когато се стигне до интерпретация на нашия опит, видението се променя, става много лично.
Ние, хората, не разбираме защо изпитваме страдания. Не се досещаме, че имаме избор, но той съществува. Ние не носим пълна отговорност за собственото си съновидение, защото го е имало преди нашето раждане. Опитваме се да превърнем това място от кошмарния ни сън в нещо по-приятно, за да улесним децата си. Съновидението на планетата се е развивало хилядолетия и постепенно се променя към по-добро. Но кошмарът все още си остава кошмар, а адът — ад.
Нашата цел в сегашния живот е да се изтръгнем от лапите на съновиденията. Структурата на създадените от хората съновидения изглежда съвършена, но това не означава, че трябва да продължим да страдаме. Ако осъзнаем, че съновидението е сън, а не реалност, можем да се опитаме да се измъкнем от него. Осъзнаването дава на човек възможността завинаги да напусне пределите на ада.
Всеки от нас знае, че страда заради всякакви дреболии, които счита за свои и които ревностно пази. Нужно е да погледнем отстрани как реагираме болезнено на несправедливостта. Тогава ще открием, че ни обзема жажда за мъст и ще осъзнаем, че желанието за възмездие няма край.
Всеки човек се превръща в демон за всички околни, задържайки ги в ада. Всеки път, когато насочим погледа на партньора към неговите грешки, ние го караме да се разплаче. Актът на самото отмъщение се превръща в демон. Ние на воля използваме емоционалните шантажи. С помощта на чувството за вина и обвиненията, управляваме тези, които обичаме. Раздаваме обещания, запълваме живота си с надежди и задължения, но не намираме истинска справедливост. Всеки е уверен в своята правота и неправотата на ближния, защото над всичко цени собственото си мнение.
Всъщност, принудени сме да лъжем самите себе си и всички наоколо. Като ви наричам лъжци, това не означава, че ви осъждам. Просто това е факт. Лъжата е форма на защита, породена от страха. Чрез нея отвръщаме поглед от своите рани, гняв, ревност или страх. В своите измишльотини си играем с измислени образи за самите себе си. Тази лъжа разделя хората.
Когато станем воини, значи сме дошли до повратен момент в нашия живот и желаем да се трансформираме. Тогава ще сложим край на лъжите. Ще се откажем от чувството за собствена значимост и на негово място ще дойде свободата, която ще започне да се появява, когато направим преглед на нашите убеждения и с помощта на очистващото дишане се измъкнем от ада. По-нататък ще създадем нова система от възгледи, която няма да ни кара да страдаме. Това е творчески процес, подобен на всяко друго изкуство. Изисква се доста кураж осъзнато да изтриеш от съзнанието си всички убеждения, които ти причиняват страдания.