Истинските магове умеят правилно да използват словото и изпитват голяма почит към него. Много е важно да запомните, че все/см от нас в някаква степен е вълшебник. Умеем да причиняваме болка със словото си, да обвиняваме, да шантажираме, да сплетничим, да клюкарстваме и пак да сплетничим. Чистият шантаж е деструктивен. Със силата на словото ние се задържаме един друг в ада. Само с едно изказано съждение можем да издигнем човек до небето или да го хвърлим в бездната. Достатъчно е да кажем на някого: „Ти си страхливец“ — за да му се сложи петно за цял живот.
Шестгодишно момиченце играло и нещо си припявало. Майката я боляла глава. Пеенето на дъщеря й я дразнело, затова майката казала: „Стига си врещяла като врана! Затвори си устата“. Момичето не запяло никога повече, защото считало гласа си за ужасен. Майка й несъзнателно й направила заклинание. С колко хора правим същото! Ние съдим другите, без да се замисляме каква вреда им нанасяме.
Това момиче е сключило със себе си споразумение: „Аз имам ужасен глас“. За да се снеме заклинанието, на нея й е необходимо да вложи същото количество енергия, което е довело до създаване на споразумението. Но в началото е нужно да осъзнае как се е стигнало дотам.
Всичко, което правим, е основано на споразумения. Споразумението, към което вие поемате задължение, привлича подобно на магнит към себе си енергията, която му дава допълнителна сила и го прави привидно правилно. Споразуменията са основата на съновиденията и на страданието. Мнозинството от споразуменията ни ограничават в нещо. Прегледът ще ни накара да се замислим как реагираме в различни ситуации. И тогава ще можем да намерим начин да се избавим от оковите на старите споразумения.
Ние приемаме всичко лично, със сърцето си. Чувството за собствена значимост ни кара да мислим, че сме причина за всичко, което се случва, затова продължаваме да се нараняваме един друг и да се предаваме на скръбни размисли за причинената несправедливост.
Често си въобразяваме, че другите разбират, какво носим в ума си или че знаем, какво мислят те и правим предположения. Нужно е да наберем смелост и да попитаме човека какво има предвид, какво иска. Нужна е не по-малко смелост, за да кажем, какво искаме самите ние. Ако няма необосновани предположения, няма да има нито разочарования, нито вина. Вие с нищо не сте длъжни на живота, той също не е в дълг към вас.
Ако винаги правим това, което е по-силите ни, няма да се самоосъждаме и рядко ще изпадаме в разочарования. Когато сме болни или уморени, нашето „най-добро, което можем“ се отличава от това, което можем да сторим, когато сме здрави. Нашето „най-добро, което можем“ непрестанно се променя, важното е винаги да правим „най-доброто, което можем“. Когато сме здрави и пълни със сили то също се променя. С една дума, ако във всяка ситуация даваме най-доброто от себе си, на душата ни ще бъде по-леко. Пристъпвайки към прегледа на старите възгледи, трябва да се задълбочите в своето съзнание, да анализирате цялата система от споразумения, които сте сключили и ако е нужно, да ги унищожите едно след друго.
Още един път към осъзнаването е да откриете истинското съновидение и да станете истински съновиждащ. Влизането в съновидението изисква смелост. Сънуващият няма къде да се скрие, докато не осъзнае, че реалността е илюзия, която сам е сътворил.
Проясненото съзнание осъзнава, че всичко наоколо е само сън. Ако съумеете да преместите гледната точка и да контролирате своето съновидение, можете да създадете нова реалност. В началото това се постига с много труд, но скоро ще откриете, че новата реалност не е по-малко реална. След време ще ви става все по-трудно да се приспособявате към това, което преди ви се е струвало реално.
Толтеките използвали два способа за достигане до осъзнаване — прегледа на възгледите и влизане в съновидението. Знаели, че всичко наоколо е сън и си поставили за цел да станат повелители на съня. Достигнали до пълен контрол над своето лично съновидение и постепенно го подчинили на своята воля. Те се стремели към щастие. Смъртта вече не ги плашела. Аз ви уча на толтекския път на правене на преглед на възгледите и влизане в своя личен сън.
Толтеките не били аскети. Те дълбоко почитали материалния свят. В тази система няма нужда да живееш в бедност или да трупаш богатство. Вие ще се ползвате от благата на материалният свят, просто ще осъзнавате, че той не е ваш. Мнозинството споразумения, всъщност, служат за проява на привързаности. Ние казваме: това е моето тяло, моят дом, моето семейство, моят живот…, но всичко това не е истина.