Съюзниците подтикват хората да си нанасят физически и душевни рани, за да изпитат страх, който им е нужен, за да се хранят. Още щом се родим, за наше нещастие, ние попадаме под контрола на тези „богове“, контрол, който те упражняват по време на сън. Целият ни живот е едно сънуване, рамкирано в материални структури. Съновиденията ни дават усещане за реалност. Още с раждането си попадаме в един кошмарен сън, пълен с война и насилие. Това е нашето изпитание.
Какво ще се случи, ако всички заедно се пробудим от съня? Какво ще стане със Съюзниците, ако се събудим от кошмара и се озовем в свят, пълен с блаженство? На тях също ще им се наложи да се променят и да се хранят с любов, а не със страх.
Нашите души вече се уповават на любовта и всячески се съпротивляват на страха. За да разберете дали дадена мисъл идва от бог, осъзнайте дали поражда у вас страх. Всяка мисъл, която поражда страх, не идва от бог, а най-вероятно е дело на Съюзниците. Истинският бог е любов и няма нищо общо със страха.
За да се противопоставим на негативното влияние на Съюзниците, трябва да се научим да долавяме тяхното присъствие. Всеки миг те се хранят с нашите емоции, затова бъдете внимателни в проявата на чувства. Емоциите привличат близки по своята природа същности. Когато сме щастливи, привличаме към себе си повече щастие. А унинието може да привлече само униние.
Всеки народ има свой бог. Историята на човечеството е сбор от историите на тези богове. Някои народи имат Йехова, други — Аллах. Като личности те са толкова реални, колкото самите израилтяни или араби. Ако избухне война, тя не се води само между народите. В буквалния смисъл, това е и война на боговете. Дълго преди построяването на Теотихуакан, боговете се разтревожили, че хората могат да достигнат небесата. В епохата на Третото Слънце, Съюзниците започнали да подстрекават хората да излъчват все по-интензивно емоции, които им били нужни за храна. Водени от собствените си цели, те все повече подтиквали хората да се противопоставят и всячески им пречели да се обединят.
В резултат на това пламнали раздори между различните народи. Потвърждение за разрухата на световния мир откриваме в Библията в разказа за Вавилонската кула.
В тези времена на земята съществували три големи центрове на човешка цивилизация — континентът Му, който днес познаваме като Индия и Китай (дон Мигел не е съгласен с мнението, че Му или Лемурия потънал във водите на Тихия океан), Земята на Маймуните или сегашна Северна Америка и Атлантида, островен континент, намиращ се между Европа и Америка. В продължение на много векове хората, които населявали тези земи, живеели в мир и пълна хармония.
Гибелното влияние на „боговете“ накарало Му и Земята на Маймуните да се обединят против Атлантида и да я унищожат, потапяйки я в пламъците на грандиозна ядрена война. (И тук Мигел се разграничава от мнението на тези, които приемат за причина за гибелта на Атлантида злоупотреба с възможностите на генетиката и сблъсък на Земята с гигантска комета). Разказ за тази световна ядрена война може да се открие в свещените индийски книги — Ведите и Рамаяна.
Мигел твърди, че в планините на северна Индия са погребани много високи, внушителни хора, принадлежащи към Третата раса, които очакват своя откривател.
Народът, населяващ северната част на Атлантида, бил народ на строители на пирамиди. На нас ни е известен под имената Титани, Атланти или тъмнокожа раса. Ползвайки високо развита система от връзки, те построили Великите Пирамиди в Гиза. По думите на Мигел, Великата Пирамида е монумент в памет на Третата раса.
След гибелта на Атлантида дошли времена на упадък и разложение, когато хората не живеели по-добре от зверовете. Взирайки се към миналото от нашето време, ние познаваме само една линия на еволюция и считаме себе си за далечни потомци на човекоподобните. Мигел нарича нашите първобитни предци Четвърта раса или деградирали потомци на отминала в небитието велика раса.
Хората от Четвъртата раса били хилави и примитивни, и техният век бил много кратък. Те живели не повече от двадесет и пет — тридесет години в толкова тежки условия, че не оставили почти никакви следи, макар и да се отличавали с висока плодовитост. Четвъртата раса населила отново опустялата след ядрената война земя.