Най-голямото достижение на сталкера е пълната бе-зупречност на неговото слово. Човек може да стане безупречен, ако осъзнае, че всяка негова постъпка е акт, подвластен на енергията. Ако словата ви са безупречни, ще успеете почти изцяло да се измъквате от съновиденията, но все още ще ви предстои да обуздаете своите емоции. За да живеете по-далеч от ада, трябва само да престанете да разпространявате отровни емоции и да ги приемате отвън.
От осъзнаване към сталкинг
Майсторът на Трансформацията осъзнава, че всички ние сме многостранни същества. Да осъзнае това е първото изискване към толтекския воин. Майсторството на Осъзнаването може да се нарече Майсторство на ума. Това понятие включва две гледни точки — не само на ума, но и на тялото.
Всичко на света е съновидение. За да намерим обяснение на самите себе си и околната среда, ние, хората обичаме да разделяме всичко на категории. Най-важните от тях са съновидението и сънуващият. Сънуващият вижда съновидение, което съществува и само по себе си, независимо от сънуващия, тъй като във всеки конкретен момент многобройно множество от сънуващи му вдъхва живот.
Всеки от нас е настроен на определена честота със съновидението на планетата. Всъщност, планетата управлява сънуващите, а не обратно. Ние сме това, за което се считаме, но с промяната в нашето съзнание се изменя и мястото ни в съновидението. Постепенно осъзнаваме и самият процес на сънуване и нашето място в него. Както и факта, че сънуваме, а сънят ни е кошмарен.
Ако станем Майстори на Трансформацията, можем да изменим цялото съновидение. Това трябва да протече на личностно ниво. Само ако трансформираме себе си, можем да променим цялото съновидение.
Историята показва, че хората винаги са се стремели към вечно щастие. Ние търсим вечно блаженство в небесата, в нирвана или на върховете на Олимп. Но докато цялата планета сънува своя сън, не е възможно да се стигне до щастието. Толтеките знаели колко е трудно да останеш щастлив. Те изучавали пътя и способите за промяна на съновиденията и открили първите две умения. Първото е осъзнаване, а второто — личната трансформация.
Главните инструменти и постижения на Майстора на Трансформацията е наблюдаване на съновиденията (сталкинга) и прегледа (или спомнянето). В моите представи прегледът е овладяване на изкуството да виждаш с погледа на орела. Призовавайки на помощ паметта, ние се задълбочаваме в миналото и го връщаме от небитието. Затова, формално, може да се каже, че прегледът визира миналото, а сталкингьт — настоящето. Изкуството на сталкинга е изкуството на свободната воля, избора и поемането на риск. Това е изкуството винаги да живеем в настоящето, подобно на ягуара.
Когато бодърстваме, можем да контролираме съновидението чрез различни методи. Във Вселената се извършва непрестанен процес на действия и реакции. Съновидението реагира на нашия избор. Изкуството на сталкинга се заключава в умението да контролираш реакциите си. Да осъзнаваш своите постъпки.
В този момент трябва да се върнем към темата за опитомяването. Опитомяването ни учи да виждаме сънищата и да се адаптираме към съновидението на планетата. То програмира в нашия ум цяла система от убеждения. Намира място в съновиденията на семейството, обществото и самите себе си. Нашето място е мястото, което си представяме в един или друг момент. Но където и да се намираме, винаги се стремим към власт, както всички хора. А това поведение предизвиква хаос и паника.
Личното ни съновидение и нашето място в него е резултат от собствените ни представи. Тези представи се управляват от емоциите, а не от разума. Умът търпи поражение, защото нашите сънища са лишени от логическа свързаност.
Във всичко, което изпитваме, присъства емоционален компонент. Например, емоционално реагираме на красотата. Емоционалното тяло има само едно предназначение — да чувства. Интелектът, от своя страна, интерпретира всичко, което чувстваме, и се опитва да обоснове нашите емоционални реакции. Интелектът се опитва да потисне емоционалното тяло и да прикрие неговите рани с воал от лъжи, за да не болят. Ето как създаваме нашата система от отрицания.
Започваме с отказ от нашите детски преживявания, като реагираме на всичко, което считаме за несправедливо. Взаимодействието между емоционалното тяло и интелекта ражда нарастващ конфликт. Голяма част от нас не приемат своите емоции. Всички ние, особено в западното общество, се срамуваме от своите емоции и често ги отричаме.