Като останем насаме със себе си, ние свято вярваме в създаденият от нас собствен образ. Но този образ не е истински. Той е само част от нашето съновидение. Той носи бремето на чуждата и нашата вина, родена в процеса на опитомяването. Много от нас така отчаяно ненавиждат себе си, че животът им е лишен от всякаква радост. Изисква се голяма смелост, за да бъдем честни със себе си и да разобличим цялата лъжа, в която са ни учили да вярваме. Човъркането на раната винаги боли, но Майсторът на Трансформацията прави точно това при сталкинг.
Когато бодърстваме, изкуството на сталкинга се състой в постоянно изострено внимание към нашите мисли, постъпки и реакции. Новакът започва, като насочва съзнанието си вътре в себе си. Винаги трябва да започваме със себе си. Ако проумеем себе си, ще се научим да разбираме другите, които постъпват като нас, водени от своята система от възгледи. Когато спим, изкуството на сталкинга ни дава възможност да контролираме съновиденията на живота и да станем майстори на съновиденията.
Сталкерът прави избор, като използва своята свободна воля и не влага емоции. Като позволяваме на Съдията и Жертвата да вземат решение вместо нас, ние се оказваме да поемем отговорност за живота си и губим свободната си воля. Сталкерът осъзнато отнема от Съдията и Жертвата правото на избор.
Животът е действие. Действието променя света. Сталкерът може да направи съня истински и да се прояви в материалната реалност. Това не е по силите на спящия. Сталкерът може да промени съновидението на планетата в пределите на мястото, което заема. Спящият не е способен на това.
След вътрешния сталкинг и придобиването на майсторство, новият майстор нагуал пристъпва към сталкинг на външното съновидение на планетата, с други думи, съновидение, общо за цялото човечество.
Изчиствайки ума си, сталкерът може да пристъпи към въздействие върху външното съновидение. И когато започне да се променя съновидението на един или друг сталкер, светът буквално пред очите ни ще се промени и няма да остане място за нищета, пасивно примирение и деградация. Действието ражда изобилие.
Духовният труд на Майстора по Трансформацията завършва, когато той пристъпи към творчество във външния свят. Подобно на лекаря и инженера, ние се учим на практика да приложим усвоените знания. Ако говорим за изучаване на толтекското майсторство, за да излезем от саморазрушението, е необходимо да трансформираме всички наши душевни рани. Човек трябва да изцели тъмната страна на своята природа. Емоционалното тяло на всеки от нас е изцяло покрито с рани и гладува за любов и справедливост. Когато раните бъдат заличени, трансформираният воин ще започне да излъчва само любов. Майсторът на Трансформацията е и Майстор на Любовта или — по-точно казано — Майстор на Намеренията. Всички тези понятия са синоними. Воинът осъзнава, че истината е любов.
Постигане на изкуството на сталкинга
Мигел прилага последователен подход в обучаването в изкуството на сталкинга. Той неизменно повтаря следните ключови идеи:
Не забравяйте, че всички се намираме в ада, захванати в мрежата на съня на планетата.
Сталкингът ни помага да стигнем до осъзнаването, да променим нашето съновидение и да излезем от обятията на съня. Сталкерът в нашата душа ни помага да прекратим кошмара и да се доближим до изхода на ада.
В традиционното състояние на съзнанието ние живеем с убеждението, че сме дошли на този свят, за да страдаме цял живот.
Преживяваме един кошмарен сън, а паметта ни е слаба. Почти не можем да си припомним какво е било вчера. Струва ни се, че познаваме себе си до мозъка на костите, а истината е точно обратната.
Цялата вчерашна нощ аз прекарах в съновидение за Силата, но въобще не го помня. Знам само, че сънят е бил за Силата.
В моята памет се е съхранило нещо за тези времена, когато аз, осемгодишно момче, се учех в първи клас, но въобще не помня, какво правех и говорех тогава. Нас ни заслепяват илюзиите. Ние живеем в лъжливо обкръжение, пораждащо амнезия. В мен самия има много неща, които не помня. Така е и с всеки от вас.
На моите ученици, стъпващи на пътя на ставането на Майстори на Трансформацията, им предлагам следната последователна концепция:
1. Ние се раждаме в този свят с определен запас от енергия, която се съдържа в оплодената яйцеклетка. Яйцеклетката включва в себе си нашето тяло и цялата обкръжаваща го духовна енергия.
2. Физическото тяло ни е дадено по рождение, а след появяването на света ние развиваме и ментално тяло. И макар новороденото дете да няма разум, неговата душа дава мощен знак, че съществува.