3. Когато растем, черпим енергия от външния свят. Трябва да захранваме нашите различни тела с различни видове енергия. На физическото тяло му е нужна храна, но това не е единствената енергия, необходима за нашето израстване. Ние сме подобни на живо същество, което трябва да израсте от някакъв плод, друго същество използва този плод за храна. Нашият плод е нашето съзнание. Всеки вид енергия носи съзнание, но човешкото съзнание е особено и рязко се отличава от съзнанието на другите същества и в тази, и в другите реалности. Нашето човешко съзнание носи знание.
4. Умът ни създава енергия. Колективният ум принуждава нашия индивидуален ум да създава енергия. Страхът приучва нашият ум да сънува.
5. Разумът свързва нашето вътрешно съновидение с външния сън на планетата. Разумът носи свое собствено, особено съзнание, което няма общо със съзнанието на тялото, ума, душата или на някоя друга енергийна система в човека.
6. Съзнанието расте с израстването на личността. Умът подкрепя нашето чувство за собствена значимост, което ражда в нас лъжлив образ, лъжлива представа за себе си. От този лъжлив образ се ражда плодът на нашето съзнание. И ние откриваме за себе си всички проявления на ума, носещи свое особено съзнание.
7. Умът има огромен запас от енергия. Нашите енергийни запаси се захранват от много други органични и неорганични системи, които обитават нива, близки до човешкото съзнание.
8. Черпим енергия за нашия ум или от другите хора или от съновидението на планета. Съновидението на планетата ни дава на заем от своята енергия, но по-късно изисква връщане на заетата енергия във вид на краен продукт — нашето съзнание. Съновидението на планетата инвестира енергия в нашето нарастващо съзнание, но за сметка на това иска да получи плода. Това прилича на посев на семена за сметка на получения урожай.
9. За съновидението на планетата и други обкръжаващи я енергийни системи, човешкото съзнание има огромна ценност. С това се обяснява, защо хората на света са такова множество.
10. Съновидението на планетата се разплаща за разрушителността на човешкото съзнание. В определен момент човешкото съзнание излиза от контрол. И тогава други енергийни системи започват да отговарят за възпроизводството на човешкия род. Днес всички осъзнаваме, че човешкото съзнание прилича на тумор, с когото няма кой да се справи, освен самият човек. А ние не спираме да унищожаваме нашата планета. Крайно време е човек да осъзнае, че плодовете на неговото съзнание са толкова големи, че са в състояние да доведат до излишък от енергия.
11. Около себе си виждаме едно огромно живо същество — съновидението на планетата — което при-нуждава хората да се вгледат в себе си. Човечеството се блъска в капана на реалността, измъкването от когото не е много просто. Между човека и съновидение-то на планетата съществува своеобразна форма на симбиоза.
Съновидението на планетата дава енергия за разви-тието на човека, но цената е много висока — отсъствие на свобода. Хората на малката планета Земя живеят в робство.
12. Няма изход и в смъртта. Тялото умира, но душата продължава да живее и може отново да попадне в мрежата на енергийната система на Земята. Когато тялото умира, съновидението на планетата сграбчва частта, която му принадлежи и постепенно поглъща всички емоции, присъщи на тялото. Другите емоции остават с душата и стават част от следващото прераждане.
13. С началото на новия цикъл целият процес се повтаря: черпене на енергия от съновидението на планетата, израстване на съзнанието и отдаване на енергията на съзнанието, в подкрепа на съновидението на планетата.
Човешките души остават в капана на земния живот след смъртта дотогава, докато не овладеят изкуството на сталкинга.
Любов към себе си и трансформация
Винаги и навсякъде човек се стреми към щастие. Щастието може да се роди само вътре в нас. Никой не може да ни направи щастливи. Щастието е проявление на получената от нас любов. Щастливи сме, не защото някой ни обича, а защото ние самите обичаме.
Целта на толтекската идея е човек да се научи да обича себе си.
Тук има всичко, което човек може да обича, включително себе си. Ако нашата любов към себе си не е безусловна, не можем безусловно да обичаме и другите. Понякога нанесените рани са толкова много, че ни принуждават да се откажем от любовта към себе си, а след това спираме да обичаме и другите. Затова първата ни задача трябва да бъде да се научим да обичаме себе си. Ако достатъчно обичате себе си, няма да изпитвате нужда от любовта на друг човек. Можете да се сближите с него, защото искате да му дарите любов, а не по необходимост. Ако човек изпитва остра нужда от нещо, много лесно се манипулира.