Някаква гост-преподавателка от Калифорнийския университет спомена насилието в Гватемала, Хондурас и Салвадор и десетките хиляди деца, които прекосявали границата сами, бягайки от страната или отивайки да търсят родителите си, и предложи да бъде реорганизирано движението за даване убежище и закрила на бежанците от Централна Америка. Ричард взе микрофона и за онези от публиката, които можеше да не знаят за какво става дума, обясни, че това бе инициатива на над петстотин църкви, адвокати, студенти и активисти в Съединените щати в помощ на бежанците, които бяха третирани като престъпници и депортирани от правителството на Рейгън. Лусия попита дали някой в залата бе участвал в това движение и четири ръце се вдигнаха. По това време Ричард беше в Бразилия, но баща му толкова активно се бе ангажирал, че на два пъти бе арестуван. Това бяха едни от паметните моменти от живота на стария Джоузеф.
Семинарът продължи два часа и беше толкова съдържателен, че Лусия си заслужи овации. Ричард остана впечатлен от ораторския й дар и освен това му се стори много привлекателна в черната си рокля, сребърно колие и цветни кичури в косата. Имаше скули и енергия на татарин. Беше я запомнил с буйна червеникава коса и прилепнали панталони, но оттогава бяха минали години. При все че се беше променила, продължаваше да е хубава и ако не се опасяваше, че можеше да го разбере погрешно, би й го казал. Поздрави се, че я бе поканил в своята катедра. Знаеше, че бе преживяла трудни години, заболяване, развод и кой знае какво още. Хрумна му да я покани да преподава чилийска политика за един семестър във факултета, така че да се поразсее, но най-вече, за да бъде полезна за студентите. Някои се отличаваха с колосално невежество, постъпваха в университета, без да могат да посочат Чили на картата и със сигурност без да успеят да разположат собствената си страна в света — смятаха, че Съединените щати са светът.
Искаше Лусия да остане по-дълго, но щеше да е трудно да осигури средства, скъперничеството на университетската администрация си съперничеше с това на Ватикана. Заедно с договора за курса й предложи самостоятелното жилище в своята къща, което беше свободно. Предположи, че Лусия ще е очарована да разполага с толкова привлекателен апартамент в самото сърце на Бруклин, в близост до всякакъв обществен транспорт и с много разумен наем, но тя едва успя да скрие разочарованието си, като видя жилището. „Каква трудна жена“, си каза Ричард тогава. Бяха започнали с малко обтегнати отношения, но впоследствие нещата се бяха подобрили между тях.
Беше сигурен, че е проявил великодушие и разбиране, търпеше дори кучето, за което тя твърдеше, че е временно при нея, но присъствието му продължаваше вече над два месеца. При все че в договора за наем домашните любимци бяха забранени, той беше постъпил глупаво с това чиуауа, което лаеше като немска овчарка и всяваше страх у пощаджията и съседите. Не разбираше нищо от кучета, но можеше да види, че Марсело е странен с изпъкналите си жабешки очи, които не се вместваха добре в орбитите, и с увиснал език, понеже му липсваха цял куп зъби. Палтенцето му от шотландска вълна не разкрасяваше по никакъв начин външността му. По думите на Лусия кучето се появило една нощ свито пред вратата й, издъхващо и без идентификационна каишка. Нима може човек да е толкова коравосърдечен и да го изхвърли, каза на Ричард с умоляващ поглед. Тогава той за пръв път се вгледа в очите на Лусия — дръпнати, тъмни като маслини, с гъсти мигли и фини бръчици от смях; но това беше незначителна подробност. Видът й нямаше никакво значение. Когато купи къщата, си наложи правилото да избягва сближаване със своите наематели, за да пази личното си пространство, и не възнамеряваше да направи изключение и сега.