Лусия и Ричард
След като Евелин Ортега идентифицира Катрин Браун, завързаха отново капака на багажника и поеха обратно към къщи. Понеже така и така бяха навън, Ричард взе лопатата и разчисти снега пред вратата на мазето, за да може Лусия да вземе остатъка от яхнията, храната на Марсело и тоалетните си принадлежности. В кухнята на Ричард си поделиха вкусната хранителна яхния и свариха още една кана с кафе. Разсеял се покрай толкова сътресения, Ричард за втори път яде от яхнията, въпреки плаващите в нея парчета телешко сред картофи, зелен фасул и тиква. Беше съумял да овладее парещите кризи в храносмилателната си система с дисциплина. Не вкусваше глутен, беше алергичен към лактозата и не пиеше алкохол поради много по-сериозна от язвата причина. Идеална за него би била напълно растителна диета, но се нуждаеше от протеини и затова беше включил в храната си някои морски продукти без живак, шест екологични яйца и сто грама твърдо сирене седмично. Придържаше се към петнайсетдневен план, тоест към две строго определени менюта на месец; затова купуваше точно колкото му беше необходимо и го готвеше в предварително установен ред, така че нищо да не се разваля. В неделя импровизираше с пресните предложения на пазара и това беше една от малките волности на въображението, които си позволяваше. Не докосваше месо от бозайници, понеже се беше зарекъл да не вкусва животни, които не би могъл да убие, нито птиче месо, понеже изпитваше ужас от промишлените птицеферми и защото бе неспособен да извие врата на едно пиле. Обичаше да готви и понякога, когато ястието му се получеше особено вкусно, си представяше, че може да го сподели с някого, като например с Лусия Марас, която се бе оказала по-интересна от предишните наематели на сутерена. Все по-често мислеше за нея и се радваше, че е в неговия дом макар и под невероятния претекст, който им предоставяше Евелин Ортега. Всъщност той се радваше много повече, отколкото обстоятелствата позволяваха; нещо странно се случваше с него, трябваше да внимава.
— Коя е Катрин? — попита Ричард Евелин.
— Рехабилитаторката на Франки. Занимава се с него всеки понеделник и четвъртък. Научи ме да правя някои от упражненията с детето.
— Тоест става дума за човек, познат в дома. Как каза, че се наричат господарите ти?
— Шерил и Франк Лерой.
— И изглежда, че Франк Лерой е виновен за…
— Защо предполагаш това, Ричард? Не трябва нищо да приемаме за даденост, ако нямаме доказателства — намеси се Лусия.
— Ако тази жена бе починала от естествена смърт, нямаше да е в багажника на колата на Франк Лерой.
— Може да е било катастрофа.
— Ами да, напъхала се е с главата напред в багажника, увила се е в килима, затворила е капака, издъхнала е от глад и никой не е разбрал. Малко вероятно. Някой я е убил, няма място за съмнение, Лусия, и е възнамерявал да се отърве от трупа, когато разчистят снега. Сега вероятно се пита какво, по дяволите, е станало с колата му и с мъртвото тяло.
— Хайде, Евелин, помисли малко, как според теб тази млада жена се е озовала в багажника? — я попита Лусия.
— Не знам, не знам…
— Кога я видя за последен път?
— Идваше в понеделник и четвъртък — повтори момичето.
— Миналия четвъртък?
— Да, дойде в осем сутринта, но си тръгна почти веднага, защото показателите за кръвната захар на Франки не бяха добри. Госпожата беше много ядосана. Каза на Катрин да си върви и повече да не се вясва.
— Караха ли се?
— Да.
— Какво имаше госпожа Лерой против тази жена?
— Наричаше я невъзпитана и вулгарна.
— В лицето ли й го казваше?
— Казваше го на мен. И на мъжа си.
Евелин им разказа, че Катрин Браун лекувала Франки от една година. От самото начало се държала лошо с Шерил Лерой, която я смятала за предизвикателна, защото идвала на работа с деколтирани тениски, които излагали половината от гърдите й на показ, най-обикновена мръсница с обноски на старшина, казвала за нея; освен това не отчитала никакъв напредък у Франки. Била дала указания на Евелин да присъства винаги когато Катрин Браун раздвижва детето и да я вика незабавно, ако забележи, че го пресилва. Нямала й доверие, смятала, че е много груба с упражненията. На два пъти искала да я изхвърли, но мъжът й се противопоставил, както правел обикновено с всички нейни инициативи. Според него Франки бил разглезено хлапе, а Шерил ревнувала от рехабилитаторката, защото била млада и красива, това било всичко. От своя страна Катрин Браун също злословела срещу госпожата зад гърба й, смятала, че тя се държи със сина си като с бебе, а децата имат нужда от здрава ръка, Франки трябвало да се храни сам — щом можел да ползва компютъра, значи можел да държи и лъжицата и да си мие зъбите, но нима било възможно да се научи при такава майка алкохоличка и наркоманка, която прекарвала деня във фитнеса, като че ли така можела да спре старостта. Мъжът й щял да я зареже. Със сигурност.