Евелин изслушвала изповедите и на двете, без да разсъждава, без нищо да повтаря. Баба й натъркала веднъж устата на братята й с белина, защото говорели мръсотии, а нейната, понеже разпространявала клюки. Разбирала за разправиите на господарите си, понеже стените в къщата не умеели да пазят тайни. Франк Лерой, толкова студен със служителите си и със сина си, толкова безучастен дори когато детето изпадало в криза или в истерични пристъпи, побеснявал срещу жена си при най-малкия повод. Във въпросния четвъртък, разтревожена от хипогликемията на Франки, за която подозирала, че била причинена от рехабилитаторката, Шерил нарушила разпорежданията на мъжа си.
— Понякога господин Лерой заплашва госпожата — им каза Евелин. — Веднъж пъхна пистолет в устата й. Не съм ги шпионирала, кълна се. Вратата беше открехната. Каза й, че ще убие нея и Франки.
— Бие ли жена си? А Франки? — попита го Лусия.
— На детето не посяга, но Франки е наясно, че баща му не го обича.
— Не ми отговори дали бие жена си.
— Понякога госпожата има синини по тялото, но никога по лицето. Казва, че са от падане.
— Ти вярваш ли й?
— Тя пада от хапчетата или от уискито и тогава трябва да я вдигам от пода и да я слагам да си легне. Но червените белези като от камшик са от разправиите й с господин Лерой. Жал ми е за госпожа Лерой, никак не е щастлива.
— Че как да е с такъв мъж и с това дете…
— Обожава Франки. Казва, че с обич и с рехабилитация състоянието му ще се подобри.
— Това е невъзможно — промърмори Ричард.
— Франки е единствената радост на госпожата, доколкото мога да преценя. Те много се обичат. Ако можехте да видите как Франки грее от щастие, когато майка му е с него! С часове играят. Много често госпожата спи при него.
— Сигурно е много потисната заради здравословното състояние на детето си — каза Лусия.
— Да, Франки е много крехък. Ще можем ли пак да звъннем у дома? — попита Евелин.
— Не, Евелин, доста е рисковано. Вече знаем, че снощи майка му е била до него. Можем да предположим, че след като теб те няма, тя ще поеме грижата за Франки. Да се върнем към най-спешния въпрос, как да се отървем от трупа — напомни Лусия.
Ричард толкова бързо отстъпи, че по-късно щеше сам да се чуди на непоследователността си. Като се замисли, може би от години се беше страхувал от някаква смутна зависимост, способна да разклати неговата сигурност. А може би не ставаше дума за страх, а за предчувствие, може би таеше скрито желание някаква божествена намеса да наруши перфектното му и еднообразно съществуване. Евелин Ортега с докарания от нея труп представляваше радикален отговор на това латентно желание. Трябваше да се обади на баща си, за да му каже, че няма да може да го заведе на обед, както обикновено правеше в неделя. За миг се изкуши да му разкаже какво възнамеряваха да сторят, сигурен, че старият Джоузеф бурно щеше да го аплодира от инвалидната си количка. Ще му разкаже всичко по-късно и на живо, за да види въодушевеното му изражение. Във всеки случай прие аргументите на Лусия с минимална съпротива и отиде да потърси карта и лупа. Мисълта да се освободи от мъртвото тяло, която до преди малко категорично отхвърляше, му се стори изведнъж неизбежна, единственото логично решение на проблем, който неочаквано бе станал и негов.
Докато разглеждаше картата, Ричард си спомни езерото, където ходеха с Орасио Амадо-Кастро и което не беше посещавал през последните две години. Приятелят му имаше там горска хижа, която, преди да се премести в Аржентина, обитаваше през лятото заедно със семейството си, а зиме с него, когато двамата ходеха да ловят риба, дълбаейки дупка в леда. Избягваха най-оживените места, където се струпваха стотици каравани в шумни многолюдни празненства, защото за тях двамата риболовът беше спорт, упражняван в съзерцание, специален повод за мълчание, самота и укрепване на едно почти четиридесетгодишно приятелство. Тази част на езерото беше труднодостъпна и не привличаше зимните пълчища. Те се мятаха на високопроходим джип, движещ се по замръзналата повърхност, с всичко най-необходимо за престоя — трион и други инструменти за перфориране на леда, въдици и стръв, батерии, лампа, газов котлон, гориво и провизии. Пробиваха дупки в ледената повърхност и с безкрайно търпение ловяха някакви по-скоро мижави пъстърви, които, след като бъдеха изпечени, се свеждаха буквално до кожа и кости.