На другия ден установиха, че детето бе възвърнало апетита си, при все че още дишаше трудно, и решиха, като попремине жегата, да продължат да вървят. И дума не можеше да става да вземат автобуса, беше много скъпо, но можеха да помолят някой камион да ги качи на автостоп и в краен случай да се покатерят на някой товарен влак.
Тъкмо си събраха багажа и останалата храна в раниците, когато пристигна Берто Кабрера в превъзходно настроение, натоварен с торби и с наета фургонетка. Посрещнаха го с нескончаеми упреци, които той вежливо отклони, обяснявайки, че трябвало да промени първоначалния план, защото имало прекалено много проверки по автобусите и някои от контактите му не изпълнили уговорките. С други думи, щяло да се наложи да се раздадат нови подкупи. Имал познати между извършващите проверки по пътищата, на които плащал определена сума за всеки пътник; началникът задържал половината за себе си, а останалото се поделяло между хората му и така всички печелели в този верижен бизнес. Изисквала се предпазливост в тази маневра, защото можело да попаднат на някой заядлив патрул и да бъдат депортирани; рискът това да се случи бил много по-голям с непознати патрулиращи.
Можеше да стигнат до границата за два дни, но бебето на Мария Инес отново вдигна температура и трябваше да го заведат в болница в Сан Луис Лотоси. Наредиха се на опашка, получиха номер и чакаха с часове в претъпкана с пациенти зала, докато най-сетне ги повикаха. По онова време детето вече доста се бе влошило. Прегледа го лекар с черни кръгове под очите и измачкани дрехи, който диагностицира коклюш и прие детето в болницата, назначавайки антибиотици. Койотът вдигна скандал, защото това разбиваше на пух и прах плановете му, но лекарят не отстъпи — бебето имало сериозна инфекция на дихателните пътища. Кабрера беше принуден да се подчини. Увери безутешната майка, че ще се върне за нея след една седмица и тя нямаше да загуби платения аванс. Мария Инес се съгласи през сълзи, ала останалата част от групата отказаха да продължат пътуването без нея. „На първо място да помага Бог да не й се затрие детенцето, но ако това се случи, на Мария Инес ще й трябват другари в скръбта“, бе единодушното решение.
Изкараха една нощ в долнопробен хотел, но койотът толкова се развика срещу извънредния разход, че за следващите дни се преместиха да нощуват в двора на някаква църква заедно с десетки други като тях. Там получаваха по едно ядене, можеха да си вземат душ и да се изперат, но в осем сутринта ги гонеха и им забраняваха да се връщат до залез-слънце. Денят се точеше безкрайно дълъг, докато се скитаха из града непрестанно нащрек, готови да хукнат да бягат. Мъжете се помъчиха да припечелят няколко песо, като миеха коли или пренасяха строителни материали, без да привличат вниманието на полицията, която беше навсякъде. Според Кабрера грингос плащаха милиони долари на мексиканското правителство, за да засича мигрантите, преди да стигнат до границата. Всяка година биваха депортирани от Мексико над сто хиляди души в така наречения „автобус на сълзите“.
Понеже бе без глас, Евелин дори не можеше да проси и защото можеше да попадне в ръцете на всеки сутеньор от многото, които излизаха на лов за сами момичета, Кабрера я караше във фургонетката със себе си. Безмълвна и незабележима, Евелин чакаше там, докато той уреждаше съмнителни сделки по мобилния си телефон или се забавляваше в долнопробни вертепи с платени жени. В зори пристигаше, олюлявайки се и със стъклен поглед, заварваше я да спи, свита на седалката, и си даваше сметка, че момичето бе прекарало цял ден и цяла нощ без храна и без вода. „Какъв кучи син съм само!“, процеждаше и тръгваше да търси отворено заведение, където тя да отиде до тоалетна и да се наяде до насита.
— Единствено ти си си виновна, глупачке. Като не говориш, ще си умреш от глад в този скапан свят. Как ще се оправяш сама на север? — укоряваше я той с неволна нотка на нежност.
След четири дни изписаха от болницата бебето на Мария Инес, но койотът реши, че в никакъв случай не биваше да рискуват и да продължават пътуването с него, можеше да умре по пътя. Оставаше им най-тежката част — да прекосят Рио Гранде и после пустинята. Каза на Мария Инес да избере между това да остане в Мексико известно време, като работи каквото намери, което щеше да е трудно, тъй като кой би я наел с невръстно бебе на ръце, или да се върне в Гватемала. Жената избра да се върне и се сбогува със спътниците си, които се бяха превърнали в нейно семейство.