С Орасио всеки грам тегло имаше значение, защото трябваше да го носят, и всяка калория беше изчислена, така че да ги поддържа, докато се приберат. Роден импровизатор, Орасио се подиграваше на педантичните приготовления на Ричард, ала опитът беше доказал тяхната необходимост. Веднъж бяха забравили да вземат кибрит и след като прекараха една нощ вкочанени от студ и прегладнели, трябваше да се върнат. Откриха, че да се запали огън с търкане на две пръчки беше скаутска измишльотина.
Със същото внимание, с което планираше излетите с приятеля си, Ричард се захвана да организира краткото пътешествие до езерото. Направи изчерпателен списък на всичко, което би им потрябвало в спешна ситуация — като се започне от храна до спални чували и резервни батерии за фенерчетата.
— Липсва само преносима тоалетна, Ричард. Не отиваме на война, има ресторанти и хотели навсякъде — каза Лусия.
— Не можем да се показваме на обществени места.
— Защо?
— Хора и автомобили не могат да изчезват просто така, Лусия. Много вероятно е да има полицейско разследване. Могат да ни идентифицират, ако оставим следи.
— Никой на никого не обръща внимание, Ричард. А ние имаме вид на двойка в зряла възраст, отправила се на почивка.
— В снега ли? С две коли? С едно ревливо момиче и с облечено като Шерлок Холмс куче? А и ти с твоята шарена коса. Разбира се, че привличаме вниманието, драга моя.
Натовари целия багаж в багажника на субаруто и остави достатъчно храна за котките. Преди да издаде заповед за тръгване, се обади в клиниката, за да се осведоми за Трес, чието състояние беше стабилно и трябваше да остане под наблюдение още няколко дни, както и на съседката си, за да й каже, че ще отсъства един-два дни, и да я помоли да хвърля по един поглед на останалите трима събратя на болната котка. Увери се за сетен път, че телта на багажника на лексуса изпълняваше предназначението си, и изстърга леда от стъклата на двете коли. Предполагаше, че документите на колата са редовни, но пожела да се увери. В жабката намери каквото търсеше заедно с едно дистанционно и златист ключодържател с един-единствен ключ.
— Предполагам, че с дистанционното се отваря гаражът на Лерой.
— Да — каза Евелин.
— А ключът трябва да е от дома му.
— Не е.
— Знаеш ли откъде е? Виждала ли си го преди?
— Госпожа Лерой ми го показа.
— Кога беше това?
— Вчера. Госпожата прекара петъка на легло, беше много потисната, каза, че я боляло цялото тяло; случва й се понякога, не може да стане. А и къде можеше да иде във виелицата? Ала вчера се почувства по-добре и реши да излезе. Преди да тръгне, ми показа този ключодържател. Каза ми, че стоял в джоба на костюма на господин Лерой. Беше много нервна. Може би заради онова, което стана с Франки в четвъртък. Поръча ми да му меря кръвната захар на всеки два часа.
— И какво?
— Бурята в петък изплаши Франки, но вчера той беше добре. Захарта беше стабилна. В колата има и пистолет.
— Пистолет ли? — подскочи Ричард.
— Господин Лерой го държи за самоотбрана. Заради работата си, казва.
— Каква му е работата?
— Не знам. Госпожата ми обясни, че мъжът й никога нямало да се разведе, защото тя знаела прекалено много за неговата работа.
— Идеална двойка, както става ясно. Предполагам, че се касае за законно притежавано оръжие. Но тук няма никакъв пистолет, Евелин. По-добре, един проблем по-малко — заключи Ричард, след като прегледа жабката за втори път.
— Този Франк Лерой трябва да е опасен бандит — промърмори Лусия.
— По-добре да тръгваме бързо, Лусия. Ще вървим в колона. Гледай да не ме изпускаш от поглед, доколкото е възможно, но стой на достатъчно разстояние, за да удариш спирачка навреме, тъй като настилката е заледена. Дръж фаровете запалени, за да виждаш и да те виждат другите шофьори. Ако се озовем в задръстване, пусни мигач за опасност, за да предупредиш онези след теб…
— Шофирам от половин век, Ричард
— Да, но лошо. И още нещо. Ледът е по-дебел по мостовете, защото там е по-студено, отколкото на земята — добави и с жест на неохотно примирение се приготви за потегляне.