Ричард я преследваше с безумна решимост, неочаквана за толкова разумен като него мъж, докато накрая, след като бе приет от трийсет и седем членове на рода Фариня, успя да се ожени за нея. Преди това се наложи, съпровождан от баща си, който пристигна в Бразилия специално, за да не е сам синът му, Ричард да направи безброй посещения в знак на почит, без да споменава истинската им цел. Джоузеф Боумастер беше в траур от глава до пети заради неотдавнашната смърт на многообичната му съпруга Клое, ала ходеше закичен с червено цвете в петлика на сакото си, за да отпразнува годежа на своя син. Ричард би предпочел малка сватба, но само роднините и близките приятели на Анита вдигаха броя на гостите на над двеста. От страна на Ричард присъстваха единствено неговият баща, приятелят му Орасио Амадо-Кастро, който изненадващо долетя от Съединените щати, и Мария Тереза де Гуларт, която беше развила майчинска привързаност към красивия американски студент.
Вдовицата на президента, все още млада и красива — беше с двайсет и една години по-млада от съпруга си, — привлече вниманието на гостите и за Ричард бе ценна подкрепа срещу смазващата роднинска общност на Анита. Тя му посочи очевидното — женейки се за Анита, той се женеше и за нейното семейство.
Сватбата не бе организирана от младоженците, а от майката, сестрите и снахите на Анита — бъбриви и обичливи жени, които поддържаха постоянна връзка помежду си и бяха наясно с всички подробности от живота на всяка една от тях. Те се произнесоха по дребните детайли, като се започне от менюто на банкета и се стигне до кремавия дантелен воал, който трябваше да си сложи Анита, тъй като бе принадлежал на покойната й прабаба. Мъжете в семейството изпълняваха по-скоро декоративна роля и упражняваха властта си, когато имаха такава, извън дома. Всички се държаха толкова сърдечно с Ричард, че на него му бе нужно доста време, докато осъзнае, че семейство Фариня изпитва колективно недоверие в него. Нищо от това не го тревожеше, защото любовта му с Анита беше единственото нещо, което го вълнуваше. Нямаше как да предусети властта, която семейство Фариня щеше да упражнява в неговия брак.
Щастието на семейната двойка нарасна още повече с раждането на Биби. Момиченцето се появи през втората година на брака им, точно както Йемая беше оповестила посредством гадателските морски черупки, и представляваше толкова скъп дар, че Анита се страхуваше от цената, която богинята щеше да поиска от нея за това скъпоценно момиченце. Ричард се подиграваше на гривните от кварцов кристал като закрила срещу уроки и на други предпазни мерки, предприети от жена му. Анита му забрани да се хвали с щастието си — опасно беше да предизвикват завист.
Най-прекрасните моменти от този период, които години по-късно щяха отново да разтупкват сърцето му, бяха, когато Анита гальовно като котка се сгушваше на гърдите му, или пък седнала на коленете му, заравяше нос във врата му, или когато Биби правеше първите си стъпки грациозна като майка си, усмихната с млечните си зъбки. Анита с престилка, режеща плодове през лятото; Анита в школата, виеща се като змиорка под звуците на китара; Анита, мъркаща в ръцете му, след като са се любили; Анита, натежала с корем като диня, подпряна на него, докато изкачва стълбите; Анита в люлеещия се стол с Биби на гърди, тихо припяваща в оранжевата светлина на залеза.
Никога не си позволи да се съмнява, че за Анита тези години също са били най-щастливите.