Евелин не преставаше да се моли — една броеница, после втора и така още и още, а в това време, изморен от скимтене, Марсело бе заспал с увиснал език и притворени очи, едва наполовина покрити от клепачите. Лусия се присъедини за малко към Евелин в тези „Отче наш“ и „Аве Мария“, които бе научила в детството си и можеше да произнася без запъване, въпреки че не беше се молила от повече от четиридесет години. От монотонното повтаряне й се доспа и за да се поразвлече, тя започна да разказва на Евелин моменти от живота си и да я разпитва за нейния. Бяха се сближили и момичето заекваше по-малко.
Започна да се стъмва и отново заваля сняг, точно както Ричард се страхуваше, преди още да бяха стигнали до селото, където планираха да идат до тоалетна и да хапнат нещо. Трябваше да намалят скоростта. Той опита да се свърже с Лусия по мобилния, но понеже нямаше сигнал, спря край пътя с включен мигач. Лусия спря зад него и успяха да изчистят леда от стъклата, да пръснат спрей против замръзване и да си поделят термос с горещ шоколад и кифлички. Наложи се да убедят Евелин, че моментът не беше подходящ за пост в памет на Катрин и че молитвите бяха достатъчни. Температурата вътре в лексуса беше като тази навън и въпреки всички дрехи върху себе си, Ричард трепереше от студ. Възползва се от спирането, за да изтегне крака и да се посгрее, подскачайки и пляскайки с ръце. Увери се, че всичко в двете коли е наред, показа за пореден път картата на Лусия и даде заповед да продължат.
— Колко остава? — го попита тя.
— Доста. Няма да има време за хапване.
— Вече шест часа шофираме, Ричард
— Аз също съм изморен и освен това умирам от студ, ще ме хване пневмония, усещам я вече в костите, но трябва да стигнем до колибата по светло. Отдалечена е и ако не видя пътя, може да я подминем.
— А джипиесът?
— Не може да ми покаже отклонението. Винаги съм намирал пътя сам, но ми е нужна светлина. Какво му стана на това чиуауа?
— Нищо.
— Изглежда мъртво.
— Така е, когато спи.
— Какво грозно животно!
— Да не те чуе, Ричард. Трябва да се изпишкам.
— Давай още сега. Внимавай да не ти замръзне задникът.
Двете жени клекнаха до колата, докато Ричард уринираше зад тях. Марсело вдигна муцунка, защото се усети изоставен, хвърли поглед навън и реши да стиска. По никакъв начин не можеше да бъде убеден да стъпи в снега.
Тръгнаха отново и двайсет и шест километра по-нататък наближиха малко село — главна улица с обичайните магазинчета, бензиностанция, два бара и едноетажни къщи. Ричард осъзна, че няма как да успеят да стигнат по светло до езерото и реши да пренощуват в селото. Вятърът и студът се бяха усилили и той трябваше да се стопли, боляха го челюстите от тракане със зъби. Мисълта да прекарат нощта в хотел го притесняваше, не искаше да привличат вниманието, но още по-лошо би било да продължат в тъмното и да се загубят. Мобилните телефони имаха покритие и можа да съобщи на Лусия за промяната в плана. Нямаше голяма надежда да намерят прилично място за нощуване, но на пътя им се изпречи мотел, чиито стаи излизаха направо на паркинга и те можеха да минат незабелязани. На рецепцията, просмукана с мирис на креозот, им съобщиха, че мотелът е в ремонт и разполагат само с една стая. Ричард плати 49,90 долара в брой и отиде да извика жените.
— Имат само това. Ще трябва да делим стаята — оповести той.
— Най-сетне ще спиш с мен, Ричард! — възкликна Лусия.
— Хмм… Тревожно ми е да оставим Катрин в колата — каза той, сменяйки темата.
— Да не искаш да спиш с нея?
Стаята миришеше точно както и рецепцията и имаше вид на временна, лошокачествена театрална сценография. Таванът беше много нисък, мебелите паянтови и всичко беше покрито с мрачната патина на посредствеността. Имаше две легла, архаичен телевизор, тоалетна с неподлежащи на почистване петна и непрестанно капещ кран на мивката, но пък на разположение бяха електрическа кана за подгряване на вода, топъл душ и добро отопление. Всъщност в стаята човек можеше да се задуши от горещина и само за няколко минути Ричард се затопли и започна да си съблича най-дебелите дрехи. Подът, покрит с мокет в кафяв цвят, и покривките на леглата на черни и сини карета спешно се нуждаеха от основно почистване, но чаршафите и кърпите, при все че износени, бяха чисти. Марсело изтича в банята и дълго пика в един ъгъл пред развеселения поглед на Лусия и изпълнените с уплаха очи на Ричард.