Евелин
Дните се нижеха безкрайни за Евелин Ортега в досадната скука и задушаваща жега в лагера при Нуево Ларедо, ала щом захладнееше вечер, мястото се превръщаше в гнездо на нелегални дейности и пороци. Кабрера беше предупредил Евелин и останалите си пътници да не се събират с никого и да внимават да не показват пари, ала това се оказа невъзможно. Бяха заобиколени от емигранти като тях, но много по-нуждаещи се. Някои от месеци преживяваха в мъки, бяха правили няколко неуспешни опита да прекосят реката, или бяха арестувани от другата стана на границата и депортирани в Мексико, защото изпращането им до родните им страни щеше да струва по-скъпо. Повечето не можеха да платят на койотите. Най-тъжна гледка представляваха децата, които пътуваха сами, и дори и най-стиснатият човек не можеше да не им помогне. Групата на Евелин си подели провизиите и чистата питейна вода с едни дечица братче и сестриче, които вървяха винаги хванати за ръка — момчето на осем, а момиченцето на шест годинки. Преди една година бяха избягали от дома на някакви леля и чичо, които ги малтретирали в Салвадор, бяха се скитали в Гватемала, прехранвайки се с милостиня, и вече месеци бродеха от единия до другия край на Мексико, присъединявайки се към разни емигранти, които временно поемаха грижата за тях. Тръгнали бяха да търсят майка си в Съединените щати, ала не знаеха в кой град.
Нощем пътниците на Кабрера спяха на смени, за да не им смъкнат дрехите от гърба. На втория ден се изляха поройни дъждове, картоните се намокриха и те се озоваха без покрив, както останалата част от туй клето пътуващо население. Така настъпи съботната нощ и лагерът като че ли се събуди от летаргията, сякаш всички бяха очаквали безлунното небе. Докато неколцина емигранти се готвеха да щурмуват реката, бандитите и общинските полицаи пристъпиха към действие.
Ала Кабрера вече бе договорил преминаване за групата си както с бандите, така и с униформените. На другата вечер, когато облаци покриха небето и дори звездите не блещукаха, се появи познатият на Кабрера — нисък, хърбав мъж с жълтеникава кожа и с блуждаещ като на закоравял наркоман поглед, — който се представи като Експерта. Кабрера ги увери, че въпреки съмнителния му вид, нямало по-опитен от него; на сушата бил безпомощен, ала във вода можело да му се гласува пълно доверие, познавал теченията и въртопите както никой друг. Когато бил трезвен, прекарвал времето си в изучаване на движението на патрулите и на мощните прожектори нощем; знаел как да подбере момента за хвърляне във водата, как да прекосят между светлинните лъчове и как да стигнат до точното място в треволяците, без да ги видят. Заплащало му се в долари и на човек — неизбежен разход за койота, защото без неговата експертиза и смелост много трудно можел да отведе пътниците си на американска земя. „Знаете ли да плувате?“, попита ги Експерта. Нито един не му отговори утвърдително. Каза им, че не бива да носят нищо със себе си, само документ за самоличност и пари, ако са им останали някакви. Накара ги да си свалят дрехите и маратонките и да ги сложат в черни найлонови пликове, а после ги завърза за гума от камион, която щеше да им служи за сал. Показа им как да се държат с една ръка и да плуват с другата, без да ритат с крака, за да не вдигат шум. „Който се пусне, край с него“, им каза.
Берто се сбогува с групата с прегръдки и последни напътствия. Двама от пътниците му по гащета първи влязоха в реката, хванаха се за гумата и отплуваха под водачеството на Експерта. Изгубиха се от поглед в тъмните води. След петнайсет минути мъжът се завърна, влачейки гумата по брега. Беше оставил двамата на малко островче насред реката да чакат останалата група скрити между тръстиките. Берто Кабрера за последен път прегърна Евелин нажален, защото се съмняваше, че тази клетница ще оцелее в препятствията, срещу които я изправяше съдбата.