— Теб не те виждам да изминеш сто трийсет и пет километра в пустинята, малката. Слушай моя аркадаш, той знае какво да прави с теб.
Реката се оказа по-опасна, отколкото изглеждаше от брега, но никой не се поколеба, защото разполагаха с броени секунди, за да избегнат светлинния лъч. Евелин влезе в бурната вода по бикини и сутиен с двама другари от двете страни, готови да й помогнат при необходимост. Страхуваше се да не се удави, ала още повече се боеше да не разкрият всички по нейна вина. Едва се сдържа да не извика от страх, когато се потопи в студената вода и видя, че дъното беше меко и я докосваха клони, боклуци и може би водни змии. Повърхността на мократа гума беше хлъзгава, здравата й ръка с мъка успяваше да я обгърне, а другата беше притисната към гърдите й. След няколко секунди вече не достигаше с крак дъното и течението я залюля. Потъваше и отново се издигаше на повърхността, отчаяно мъчейки се да не се пусне. Един от мъжете успя да я подхване през кръста, преди течението да я повлече. Каза й да се държи с двете ръце, но Евелин изпитваше непоносима болка в разместеното рамо, което не бе имало време да оздравее, и нито ръката, нито китката й помагаха. Другарите й я вдигнаха и я поставиха да легне по корем върху гумата, тя затвори очи и се остави на течението и на съдбата си.
Плаването продължи много кратко, едва няколко минути, и те се озоваха на островчето, където се присъединиха към останалите двама пътници. Сгушени в растителността върху песъчливата почва, те наблюдаваха неподвижно американския бряг, толкова близък, че можеха да чуят разговора на една патрулна двойка, която седеше на пост до кола, снабдена с мощен прожектор, насочен точно към мястото, където се криеха те. Измина повече от час, но Експерта изобщо не прояви нетърпение; всъщност имаше вид на заспал, докато те трепереха от студ, зъбите им тракаха и усещаха съвсем осезателно насекомите и влечугите, които се разхождаха по телата им. Около полунощ Експерта се отърси от съня, сякаш стреснат от вътрешен будилник, и точно в този момент прожекторът на колата угасна и те я чуха да се отдалечава.
— Имаме по-малко от пет минути, докато дойде смяната. В тази част бързеите не са много, ще плуваме всички заедно и ще си помагаме с крака, но на другия бряг не трябва да вдигате никакъв шум — им нареди.
Отново влязоха в реката, вкопчени в гумата, която под тежестта на шестима души потъна до нивото на водата, и я насочиха по права линия. След малко усетиха дъното и като се залавяха за тръстиките, се покатериха по блатистия склон на другия бряг, помагайки с общи усилия на Евелин. Бяха пристигнали в Съединените щати.
Няколко мига по-късно чуха мотора на друга кола, но вече бяха защитени от растителността и извън обсега на инспектиращите светлини. Експерта ги поведе навътре в сушата. Пристъпваха опипом в индианска нишка и хванати за ръце, за да не се изгубят в тъмнината, си запроправяха път между тръстиката. Стигнаха до малка полянка, където водачът запали фенер, насочен към земята, даде им найлоновите пликове и им направи знак с жестове да се облекат. Свали мократа си тениска и с нея отново завърза пред гърдите ръката на Евелин, която беше изгубила превръзката в реката. В този момент тя осъзна, че го няма найлоновия плик с документите, които й бе дал отец Бенито. Взе да го търси по земята на слабата светлина на фенера с надеждата, че е паднал там, но като не го намери, разтревожено разбра, че го е отнесло течението, когато другарят й я бе спасил, хващайки я през кръста. При тази маневра се бе откъснала препаската с плика. Беше загубила и благословената от Папата щампа на Богородица, но все още носеше на врата си амулета на богинята ягуар, която трябваше да я закриля от злини.
Привършваха с обличането, когато от нищото изникна като призрак в нощта аркадангът на Кабрера — мексиканец, живял толкова много години в Съединените щати, че говореше развалено испански. Подаде им термоси с топло кафе, примесено с алкохол, което те изпиха мълчаливо и с благодарност, а в това време Експерта тихо си тръгна, без да се сбогува.
Шепнешком аркадашът нареди на мъжете да го следват в редица, а на Евелин да върви сама в противоположната посока. Момичето понечи да протестира, но не успя да произнесе никакъв звук, онемяла и ужасена от факта, че е стигнала дотук, но е била измамена.